Преди да ме блъсне камиона 10


Някои са по-дискретни. И само ми го намекват. С любезен гласец…

Други са по-безцеремонни и директни. И ми го казват направо:

„Трябва да спреш с тези несериозни глупости! Не ти отиват!“.

Разбира се, под „глупости“ всеки разбира различни неща, но в случая доброжелателите ми визират едно или повече от долуизброените.

Не ми отивало да пиша в блога си за цици, задници и други думички от този калибър. Думички, които почтените хора никога не биха произнесли… даже ни биха си и помислили.

(И вие ли се чудите откъде акат почтените хора? А дали като пръцнат мирише на скъп парфюм?)

Не ми отивало да пиша  – във Фейсбук профила си – цинизми и неуместни шеги с неприкрит сексуален намек. Това вредяло на имиджа ми на сериозен човек. Финансов консултант, все пак…

(Ако не знаете – финансовите консултанти не само не мислят за секс, но даже не го правят. Те се размножават чрез пъпкуване… ако наблизо няма ксерокс…).

Текстовете и писанията ми ги дразнят, без съмнение. Но това, което наистина ги вбесява са картинките.

„Мръсните“ думи са, все пак, малко или много незабележими – в текста. Докато „мръсните“ снимки, които публикувам тук и там, няма как да не ги забележиш. Тези голи женски гърди – или апетитни дупета – просто сякаш ти крещят директно в очите:

„НЕМОРАЛНОООООО!!! БЕЗБОЖНОООО!!! САТАНА!!!“

(Моралните хора са толкова богоугодни, че за тях дори китарните сола на Сантана са са(н)танински…).

Стигна се дотам, че ме посъветваха (най-приятелски, естествено) да затворя блога си и да си закрия профила във Facebook.

Но това НЕ Е най-страшното…

Най-страшното е, че аз почти им повярвах. Че съм тръгнал по лош път. И че техният е правилния

И почти щях да го направя – това с обрязването на социалния си живот. В името на личния ми морален възход и успех в кариерата…

Но злите сили пак се намесиха и ме отклониха от пътя на светец – в последния момент.

Оказва се, че моралното ми разложение е необратим процес. (Надявам се).

И че най-правилният път за мен е my way.

Такъв съм си. И се харесвам точно такъв…

(И ми дреме на блогосферата, дали някой друг ме харесва такъв – или получава уртикария от „мръсното“ ми подсъзнание и публичните му проявления).

Ще си кретам по този път, защото иначе ще изменя на себе си. И няма да съм аз – а някое морализирано зомби.

Засега смятам да продължа напред. По същия този път.

Поне докато не ме блъсне някой камион…*

httpv://www.youtube.com/watch?v=XY7BjqY_9P4

* а на вас – дупе да ви е яко!

 

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

10 мисли относно “Преди да ме блъсне камиона

  • Maya Ivanova

    Доволна съм, че първа ще коментирам по темата, щото и аз вчера имах същия „сблъсък“ с „високо морални“ душици, дето се възмутиха на първомартенската ми шегичка – „не ми отивало на имиджа“, разбиаш ли…
    Само за миг ми мина мисълта – дали все пак не са прави ?!?!?! Обачеееее…..после пък я измести като КАМИОН другата мисъл – какво пък ги бърка тях МОЯ имидж. Или може би оценяват себе си чрез МОЯ имидж – че са ми познати, приятели, близки и т.н. В крайна сметка по-голям проблем ще ми е, ако се взема твърде насериозно и реша, че сексът е под достойнството ми. Ама как да го реша, като нищо човешко не ми е чуждо 😉

  • Звездата

    сигурен ли си, че не си се пренесъл с машина времени 30 години назад в беснеещия вандалски комсомол и там не са ти казали тези неща? много съм любопитна кой ти е казал да си закриеш блога. макаренко ли? или маккарти?

  • Мартина

    Аз чак сега виждам тази публикация 🙂 Хах, аман от „доброжелателни“ съвети. Пламски, ако вземеш да станеш „сериозен“, ще се притесня за теб, сериозно! :-)) Иначе тези съвети .. нали знаеш къде да им кажеш да си ги заврат? С най-приличен и уместен тон, разбира се.

  • Насинда

    Лелеле, ама как не те е срам….Хората най-добросъвестно са те помолили нещо, а ти да не ги послушаш, ей тези добри хора, дето си нямат друга работа, а се месят в чуждата……
    Свиркай си, такива „доброжелатели“ под път и над път …….на мен пък ми се чете интересни материали, затова стой си и си пиши 🙂

  • bakumba

    Ха ха, давай Пламка! То, който не може да бъде себе си, направо изкукуригва при мисълта че други си позволяват тоз лукс! Таквиз пишман моралисти, са толко плоски и низки, че спокойно мож да ги прекрачваш при некоя житейска среща. Хе хе, дори и да ги закачиш с некое мъдо, освен ошашавени, ше им дадеш чудесна тема за размисъл: – „Какво аджеба представлява реално живота, и що така ненадейно ги шляпка през лицето?!“…:))) Аз па изкудкудяквам, кат чуя таквиз пендели да ми дават акъл кое как да си го изживея или мисля! Тея като пръднат, сигурно изодзад не се чува „пръц“, а „excuse me“! 🙂