Кампания на крилете на Любовта

Не знам дали щях да се запозная с Деси – ако нейния съпруг Игор не беше се разболял от една коварна болест.

Всъщност, не може да се каже, че я познавам. Никога не сме се виждали. Тя само ми писа – търсейки подкрепа за благотворителната кампания в полза на нейния любим.

Това, което ме впечатли най-силно в нейното писмо не беше трагедията, която ги беше сполетяла. Въпреки, че мога да си представя какво означава за един млад мъж да бъде диагностициран с онкологично заболяване и да му се наложи да не мечтае за десетилетия напред – а да очаква със свито сърце следващите 6-7 месеца. Защото, според някои лекари, не можел да се надява на повече…

Това, което наистина ме трогна в писмото на Деси беше силата на нейната любов.

Тази любов не е позволила на трудностите и ужасяващите новини да я прекършат. Тази любов и до днес й дава сили да да поддържа висок дух – и у себе си, и у любимия. Да вярва в чудеса. И да се бори чудото да стане действителност.

Такава любов не може да те остави безучастен. Такава любов дава криле. Криле, с които Деси трябва да успее да прелети над Черната земя – и да отскубне любимия си от лапите на коварната болест. За да долетят – заедно – пак до Светлината…

Вярвам, че това е възможно. Вярвам, че Деси и Игор заслужават да са щастливи – и да са заедно още много, много дълго време…

Знам и как всеки от нас може да помогне това да се случи. Но нека първо чуете тяхната история.

Пламен Петров: Как се запознахте с Игор?

Десислава Сеймянович: С Игор се запознахме по незабравим начин. Двамата поотделно бяхме в Несебър – с весели компании, за забавление и дълги луди нощи.

Но при пристигането ни се оказа, че сме съседи по стая. Запознахме се още от първия ден и излязохме на вечеря, на която той ми каза: „Наздраве! Ти някой ден ще ми станеш жена.“

Беше странно, бяха минали едва няколко часа от запознаването ни… но аз, на свой ред, му отговорих: „Няма проблем! Омъжвам се за теб веднага – само ми купи пръстен с диамант. “.

Звучеше странно, нелепо и далеч от всякаква логика … но пък стана факт след 3 години когато станахме Семейство, щастливо семейство…

Какъв беше живота ви преди да разберете за заболяването му?

Животът ни беше много хубав… преди заболяването. Работехме много и двамата, не ни беше страх от работа, имахме големи амбиции за бъдещето. Разпускахме със шумни компании, много танци – дори няколко години тренирахме салса.

Винаги сме били заобиколени от верни и добри приятели, такива приятели, които бяха с нас на купоните, но не ни оставиха и когато животът ни се промени, което днес май е голяма рядкост.

Как и кога разбрахте?

Разбрахме го в един черен майски петък на 2010 година. Светът се сгромоляса върху нас, върху мечтите ни, върху плановете ни… но не и върху любовта ни .

В този петък всичко се промени, ама абсолютно всичко – мисленето ни, ежедневието ни, плановете, мечтите, измерението за парите – не остана нищо непроменено. Дори и чувствата ни се промениха. Любовта остана, но близостта се задълбочи, станахме много по-свързани един с друг .

Кой беше по-силен в началото – той или ти?

Игор казва, че съм била аз, но аз пък смятам, че отговорът е: Игор.

Всеки беше слаб за себе си, но се опитваше да дава опора на другия, изглеждайки силен.

Шокът беше огромен – трябваха ни няколко дни, за да се окопитим, да си стъпим на краката и да започнем борбата.

През тези дни си казахме много неща, говорихме за онези, страшните неща и просто решихме, че няма да се откажем един от друг… Никога!

Кой беше най-тежкият ви момент досега?

Много бяха тежките моменти. Първият беше страшната диагноза – тумор.

Като излязоха хистологичните изследвания – прогнозата 7 месеца живот… Последва лечение в чужбина, което не очаквахме, че ще е толкова скъпо.

Изведнъж парите свършиха, а все още лечението не беше завършило. Беше трудно… исках да намеря начин, а не го намирах…

Единствено спасение беше благотворителна кампания – много трудно, много страшно решение. Много отговорно решение и много емоционално – подкрепата на хиляди хора, които съпреживяват болката ни…ежедневни мейли с мили и окуражителни думи…много е трогателно…трудно е да се опише с думи…

Кой е най-големият ви проблем в момента?

Кой е най големият ни проблем ли…по принцип, най големият проблем е заболяваноето на Игор, но де факто, липсата на пари е нещото, което най-много ни притеснява, защото именно наличието на парите доближава Игор до здравето.

Откъде очакваш да дойде помощта?

От хората със сърца…от хората, които обичат…и, разбира се, от онези, които имат възможности…а може пък и някоя държавна институция да се включи в кампанията .

На какво си готова за любимия си?

Малко са нещата, които не бих направила за Игор… А и знам, че ако ролите ни се разменят – той също би бил готов на всичко за мен.

Как можем да помогнем?

За нас най-голямата помощ е да повярват хората в нас, да предадем позитивизма си на хората, да направим историята на Игор окуражаваща за многото онкоболни в България…

И – разбира се – да се разгласи кампанията на Игор.

Вярваш ли в добротата на българите?

Преди време не бях уверена. Все ми се струваше, че по улиците хората са сърдити и изнервени. Но когато започна кампанията и започнахме да получаваме мейли, мнението ми се промени.

Толкова много хора ни писаха, обаждаха ни се по телефона, даваха ни кураж, молеха се за нас…

Преди кампанията плакахме от обезверяване…а след това сълзите бяха от радост и вяра че ще успеем в борбата.

Да – българите са добри…много състрадателни …

Какво си пожелаваш?

Всеки в живота си има поне едно чудо – искам моето чудо да е оздравяването на Игор!

Вярвам в него…вярвам в духа му…

Знам, че всичко ще се нареди, макар и по трудния начин…

ПОВЕЧЕ ЗА КАМПАНИЯТА НА ИГОР МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК.

ДАРЕНИЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА ИГОР:

IBAN BGN: BG59 PRCB 9230 1031 9469 27 (сметка в лева)

IBAN EUR: BG47 PRCB 9230 1431 9469 16 (сметка в евро)

BIC/SWIFT: PRCBBGSF