Песента е леко старомодна.

Също като мен. Но няма как да е иначе…

Песента е доста мелодраматична.

Съвсем като мен. Но поне се опитвам да се променя…

Песента е наивна. Няма да се повтарям като кого…

Разумът не си пада по такива песни.

Аз пък не си падам много-много по разумните неща.

И въпреки, че все повече осъзнавам, че съм един стар глупак – все още имам сърце.

Знам това, защото разумът не може да кърви така…

(…нито да те кара да слушаш такива лигави песни).

Ще ми мине. След малко. И пак ще се оставя да ме яхне Разума.

Ще се постарая да изглеждам отново благоразумен, улегнал, сериозен човек.

Поне отстрани. Поне отдалече…

(Ако не допускаш никого близо, никой няма да разбере истината. Освен теб, разбира се…)

Звучи разумно, нали?

Разумът продължава да ме вразумява.

(А сърцето – да кърви).

А аз просто се чувствам празен.

Но пък не плача…

…

httpv://www.youtube.com/watch?v=8lMeRUfMpIE