Други теми

за всичко извън главните теми на блога

Този блог е като мен. Запуснат… Запуснах се неусетно, постепенно… Като онази жаба, дето накрая бива сварена в тенджерата, защото водата отначало е била съвсем приятно топла и жабата не е искала да я напусне, нито е усетила, че температурата расте – само с по един градус – но расте, […]

Този блог е като мен…

 във Искрено и (едно)лично от
49. С рождените дни е така. Никога не знаеш какво е да си на 49 – докато не станеш. А като станеш не знаеш защо трябва да ти е празнично. Но пък много добре знаеш защо не ти е… Първото, за което се сетих, беше как преди 7-8 години (в […]

49

 във Искрено и (едно)лично от
2
Снощи сбъднах наведнъж две свои мечти. Едната – почти детска: да съм на концерт на Deep Purple. (Честно казано, тогава – роден и израснал зад Желязната завеса – почти не вярвах, че това някога ще се случи. Е, случи се… макар и с доста голямо закъснение…). Втората си е чисто […]

Дълбоко пурпурна нощ с Deep Purple

 във Искрено и (едно)лично от
Между първата и последната снимка в тази публикация има немалка разлика. А за моят син - това е почти целия му досегашен живот. Днес става на 17. И въпреки, че е клише - на мен наистина ми се струва все едно е било вчера времето когато го носех на ръце и го подхвърлях във въздуха, за да чуя щастливия му смях. Но само така ми се струва...

Бащичко

 във Искрено и (едно)лично от
Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова... ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката - или са ме хванали лудите - и седнах да ти пиша. Ей така - импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря...или само ще го забравя...

Здравей, баце!

 във Искрено и (едно)лично от
1
Конкретния повод да "притоплям" точно днес темата за свободата е моят син. Говорихме си с майка му, че при него е традиция да има свободата да расне и да се развива без непосредствен родителски надзор. (Друг е въпросът дали е получил тази свобода съзнателно или клетите му родители просто нямат достатъчно време и нерви да бъдат по-добри надзиратели).

Свободата, Панчо…

 във Искрено и (едно)лично от
Преди едно бебе време една австралийска кахуна ми каза, че съм много стегнат. Но не в добрия смисъл... Аз лежах на пода (в другия край на залата няколкото свидетели на необикновената процедура едвам се стискаха да не се разкискат). Тя - доста едра жена (но и с огромно сърце) - се беше надвесила върху мен и извършваше върху мен някаква странна смесица от масаж, баене, духовно пречистване и какво ли още не...

46

 във Искрено и (едно)лично от
Всеки ден чета буквално десетки български новинарски сайтове. Малка част от тях – по собствено желание. За другите ми се налага или просто попадам на тях случайно. И всеки ден се чувствам като че ли съм се разходил в гората. На метри от Чернобил. Без никакво защитно облекло. Дори без […]

Мисля си…

 във Абсурдистан от
Снощи бях на "Герена". Мръзнах и треперех - не само от студ - до последно. Но секунди преди да умре последната надежда, един фамозен испанец ни върна пак там, където преди години бяхме свикнали да бъдем - в приказката, която трябва да продължи.

Снощи…

 във Цар Футбол от
2
Днес направих едно потресающо откритие: в нашия блок има призраци! И когато казвам "в нашия блок" нямам предвид буквално жилището ми. Това е метафора. Донякъде и призраците са метафора. Ама донякъде са си и съвсем истински...

Призраци в блока

 във Абсурдистан от