Този блог е като мен…

Този блог е като мен. Запуснат… Запуснах се неусетно, постепенно… Като онази жаба, дето накрая бива сварена в тенджерата, защото водата отначало е била съвсем приятно топла и жабата не е искала да я напусне, нито е усетила, че температурата расте – само с по един градус – но расте, расте… и накрая за жабата […]

49

49. С рождените дни е така. Никога не знаеш какво е да си на 49 – докато не станеш. А като станеш не знаеш защо трябва да ти е празнично. Но пък много добре знаеш защо не ти е… Първото, за което се сетих, беше как преди 7-8 години (в пристъп на предприемачески оптимизъм) бях […]

За писането…

Писането е като правенето на любов. Всеки го прави по различен начин. И всички, които го правят, имат различна мотивация за това.

Дълбоко пурпурна нощ с Deep Purple

Снощи сбъднах наведнъж две свои мечти. Едната – почти детска: да съм на концерт на Deep Purple. (Честно казано, тогава – роден и израснал зад Желязната завеса – почти не вярвах, че това някога ще се случи. Е, случи се… макар и с доста голямо закъснение…). Втората си е чисто мъжка: да дерем заедно гърла […]

Бащичко

Между първата и последната снимка в тази публикация има немалка разлика. А за моят син – това е почти целия му досегашен живот.

Днес става на 17. И въпреки, че е клише – на мен наистина ми се струва все едно е било вчера времето когато го носех на ръце и го подхвърлях във въздуха, за да чуя щастливия му смях. Но само така ми се струва…

Здравей, баце!

Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.

Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…

Свободата, Панчо…

Конкретния повод да „притоплям“ точно днес темата за свободата е моят син. Говорихме си с майка му, че при него е традиция да има свободата да расне и да се развива без непосредствен родителски надзор. (Друг е въпросът дали е получил тази свобода съзнателно или клетите му родители просто нямат достатъчно време и нерви да бъдат по-добри надзиратели).

46

Преди едно бебе време една австралийска кахуна ми каза, че съм много стегнат. Но не в добрия смисъл…

Аз лежах на пода (в другия край на залата няколкото свидетели на необикновената процедура едвам се стискаха да не се разкискат). Тя – доста едра жена (но и с огромно сърце) – се беше надвесила върху мен и извършваше върху мен някаква странна смесица от масаж, баене, духовно пречистване и какво ли още не…

Нека ти разкажа

Нека ти разкажа.

За тъмната си страна.

Тя е тази, която не вярва в твоята любов.

Мисля си…

Всеки ден чета буквално десетки български новинарски сайтове. Малка част от тях – по собствено желание. За другите ми се налага или просто попадам на тях случайно. И всеки ден се чувствам като че ли съм се разходил в гората. На метри от Чернобил. Без никакво защитно облекло. Дори без илюзии… После съм точно като […]

Снощи…

Снощи бях на „Герена“. Мръзнах и треперех – не само от студ – до последно. Но секунди преди да умре последната надежда, един фамозен испанец ни върна пак там, където преди години бяхме свикнали да бъдем – в приказката, която трябва да продължи.

Призраци в блока

Днес направих едно потресающо откритие: в нашия блок има призраци!

И когато казвам „в нашия блок“ нямам предвид буквално жилището ми. Това е метафора.

Донякъде и призраците са метафора. Ама донякъде са си и съвсем истински…