Днес направих едно потресающо откритие: в нашия блок има призраци!

И когато казвам „в нашия блок“ нямам предвид буквално жилището ми. Това е метафора.

Донякъде и призраците са метафора. Ама донякъде са си и съвсем истински…

Първият призрак, който разкрих се зове „Държавата“.

Всеки пцуе „тази шибана Държава“. Всеки втори си обича Родината – но си мрази Държавата. Държавата ни е виновна за почти всичко. Държавата нехае. Държавата върши глупост след глупост и безхаберие след безхаберие. Да де, ама има една дребна подробност:

ДЪРЖАВА ПРОСТО НЕМА!

Нема, бе! Нема…

Не можеш да пипнеш държавата. Нито да я дръпнеш за ухото. Даже да я потупаш по задника не можеш. Щото държавата е фикция. Измишльотина. Призрак.

Това е призрак. Измислено понятие, с което да оправдаваме собствения си страх, овчедушие или откровен непукизъм.

Държавата строяла пътища. Нъцки! Строят ги едни почернели от слънцето хора, дето миришат на асфалт и пот. Ама държавата им плащала… Таратанци плаща! Ние си го плащаме – от джоба. И затова вместо да плащаме на Държавата – по-добре да платим на някой, дето поне ще го свърши като хората. А не като Държавата…

Държавата се грижи за нашето здраве и старини. Разсмяхте ли се? Само едни невидим призрак може да се грижи така незабелязано. И понеже пак ние си плащаме – прочетете пак края на горния параграф. Същото предложение.

Със същия небивал успех Държавата се грижи за бъдещето на нашите деца, за настоящето на нашите бащи и майки, а след някоя и друга годинка – за пълните ни памперси. И затова ви призовавам, братя българи: дайте да не вярваме повече в призраци, а само в себе си! Докато още не сме напълнили памперсите…

Дойде ред и на втория призрак. И той обитава нашия блок, но не в мазето – а на тавана. Щото и името му едно такова, високопоставено: Българският Народ.

И такова животно нема, да ви кажа аз на вас! И тоз призрак нито можеш да го пипнеш, нито даже да го черпиш една ракия. А комшията – може. (Комшийката пък е харна за пипане, ама да не се отплесвам от актуалната политическа тема).

Българският Народ е толкова измислено понятие колкото и Държавата. И ако осъзнаем, че когато им се кланяме… или псуваме… или се оправдаваме с техните действия, бездействия или характерни черти – всъщност се уповаваме на едни призраци… чак тогава в нашия блок нещата може да тръгнат да се оправят.

А на нашата улица да изгрее слънце…