Преди едно бебе време една австралийска кахуна ми каза, че съм много стегнат. Но не в добрия смисъл…

Аз лежах на пода (в другия край на залата няколкото свидетели на необикновената процедура едвам се стискаха да не се разкискат). Тя – доста едра жена (но и с огромно сърце) – се беше надвесила върху мен и извършваше върху мен някаква странна смесица от масаж, баене, духовно пречистване и какво ли още не…

След като ми каза, че съм много стегнат (в смисъл на „стресиран“, „схванат“… обратното на отпуснат…relaxed), моята кахуна добави: „Ами, то как няма да си схванат като си мъж в България!“.

Не разбрах веднага накъде бие и затова я помолих за обяснение.

Обяснението й беше, че съм нежна и чувствителна душа – във време и място, където от мъжете се очаква да са точно обратното. Или поне това е стереотипът.

И от това разминаване на външинте очаквания и вътрешните реалности се поражда този стрес. Тази стегнатост. Това напрежение.

Разбирах много добре за какво ми говори. И сам усетих колко съм стегнат наистина. Не само в рамената… а и някак си отвътре. Душицата ми се беше наежила като таралеж и съскаше недоверчиво при всеки опит да бъде погалена…

Отказах се – поне временно – да се съпротивлявам и се отдадох в ръцете й. След 15 минути бях направо нов човек. Поне временно…

Не знам защо точно днес се сетих за тази случка. (Прегръщам те крепко, моя австралийска кахуна – където и да си сега!).

Може би защото и днес душата ми е като наежен таралеж.

А под бодлите продължава да е мека. Неподходящо (за времето и мястото) мека…

Или пък защото, точно днес, е време за равносметка. С какво толкова се е променил света за тези (само) 46 години, откакто съм тук.

А тук ли съм наистина?

Толкова много въпроси. И нито един готов отговор…

Все още не знам. Нищо…

(Всъщност, знам едно: Светлината ще ми покаже пътя към дома.)

https://www.youtube.com/watch?v=pY9b6jgbNyc