Свободата – също като всяко друго важно нещо в живота ни – не подлежи на точна дефиниция. В смисъл, че всеки човек си има свое собствено разбиране, усещане и дефиниция за това, що е то свобода. И ако този човек е и личност – нормално е това разбиране да еволюира през годините. Да се променя…
(Ако нито едно от разбиранията му за живота не евлоюира и не се променя, въпросният човек не само, че не е личност – но и цвете за мирисане! И най-вероятно е явен или скрит фанатик. Разбирай – тъпанар…)
Като си чета какви съм ги писал за свободата – пък и за не-свободата – бих могъл да се самоуспокоя, че има(м) известна еволюция. Но ме радва също и че в основата си, разбиранията ми не са се променили чак пък толкова значително…
Конкретния повод да „притоплям“ точно днес темата за свободата е моят син. Говорихме си с майка му, че при него е традиция да има свободата да расне и да се развива без непосредствен родителски надзор. (Друг е въпросът дали е получил тази свобода съзнателно или клетите му родители просто нямат достатъчно време и нерви да бъдат по-добри надзиратели).
После си дадохме сметка, че и ние двамата (с майка му) сме имали същото юношество. Поне по отношение на „свободата“ да бъдем оставени на мира. Или на самотек…
Разбира се, тази свобода е била предпоставка за това да бъдем по-самостоятелни и по-отговорни от връстниците си. Или поне доста по-рано от повечето от тях. В което няма нищо лошо…
Аз, обаче, си дадох сметка и за друго. Тази свобода всъщност ми е отнела нещо, което сега (почти) няма как да си върна – повече прекарано време с родителите ми.
И двамата ми липсват. Много.
(А единият от тях – вече и безвъзвратно…).
Но за да надскочим частния случай, бих се осмелил да обобщя, че всяка свобода дава – но и взима.
И – също като Луната – всяка свобода си има и своята тъмна страна.
Малко са хората, които са виждали тъмната страна на Луната. Но не са толкова много и тези, които си дават реална сметка и за тъмната страна на свободата…
Дон Кихот беше казал на своя Санчо, че свободата е на върха на копието. Неотдавна моя милост си позволи да дуплиКира великия идалго: „Робството, Санчо, е на върха на вилицата…“. (О, Боже! Цитирам себе си…)
И в двата случая става въпрос за върхове. А по върховете няма навалица.
Там е самотно, защото много малко успяват да не се откажат по пътя към върха.
Ако въобще са тръгнали натам…
(И това не е друга тема. Същата е. За Свободата…).





Тази статия ме накара да се замисля колко правилно е твърдението Ви:
„всяка свобода дава – но и взима.
И – също като Луната – всяка свобода си има и своята тъмна страна.
Малко са хората, които са виждали тъмната страна на Луната. Но не са толкова много и тези, които си дават реална сметка и за тъмната страна на свободата…“
Ще си позволя да сложа два цитата.
„Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея.“
Джордж Бърнард Шоу 1856-1950
„Свободен съм, защото знам, че единствен аз съм морално отговорен за всичко, направено от мен.“
Robert A. Heinlein
Тази статия и тези цитати ме навяват на мисълта, че колкото по-свободен си, толкова по-отговорен трябва да бъдеш. А не всеки може да понесе отговорността за действията си.