Ами ако можехме да бъдем себе си? Просто така… С първичната лекота на това, което сме били от самото начало на съществуването си. И без бремето на ежеминутните преструвки и роли, на „политическа коректност“ и „добро възпитание“…

Ами ако можехме да обичаме истински? Първо себе си. Защото не напразно в самолетите ни учат да поставим кислородната маска първо на своята глава – и чак тогава да спасяваме и другите…

Ами ако можехме да не сме „като другите“? Да избегнем болезненото самонатикване в калъпи и роли, които не са ни по мярка, не са „нашето нещо“…

Ами ако можем просто да сме щастливи? Без да сме задължително успели, богати и част от „високия живот“…

Ами ако 99% от нещата, на които са ни научили за живота не са верни – за нашия живот?

Ами ако страхът, който цял живот сме мъкнели зад себе си като огромен топуз на тежка верига, всъщност е едно балонче, привързано с обикновен канап за душата ни… (Нали си спомняте как се обучават малките слончета на подчинение?).

Ами ако нямаме нужда някой да ни натъпче главите с мъдри съвети за живота? Ако е напълно достатъчно да погледаме как се гонят кучетата в близкия парк – за да разберем какво е Щастието? Ако знаем всичко за Любовта – след онази бебешка усмивка, която озари деня ни без видима причина…

Ами ако единствената световна конспирация е душевната ни констипация?

Ами ако Раят все още е тук, а Адът е само една художествена измислица?

Ами ако Свободата не е наградата след години на борба и лишения – а е изначална даденост?

Ами ако небето не е граница?

Ами ако…

“There is freedom waiting for you,
On the breezes of the sky,
And you ask „What if I fall?“
Oh but my darling,
What if you fly?”
Erin Hanson