За портите на Ада и Рая

Понякога се уморявам от звука на собствения си глас. И решавам да дам почивка на вятърните мелници. И на себе си…

Затова днес ще дам думата не на себе си – а на една дзен-будистка притча, една бургаска поетеса и една рок-легенда.

Между тези три отделни послания има нещо много общо. Надявам се всеки от вас да успее да стигне до него сам.

Да потегляме!

ПРИТЧАТА:

Прочут воин дошъл при учителя Хакуин и го запитал:

– Учителю, кажи ми: съществуват ли наистина раят и адът?

– Кой си ти? – попитал Хакуин.

– Аз съм воин от личната гвардия на великия император.

– Глупости! – отсякъл Хакуин. – Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.

При тези думи воинът задрънкал с големия си меч от яд.

– Охо! – рекъл Хакуин. – Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата. При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал:

– Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!

Воинът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил.

– А сега знаеш другата половина – казал учителят. – Ти отвори портите на рая.

…

ПОЕТЕСАТА:

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

Петя Дубарова, „Доброта“

А накрая и…

РОК-ЛЕГЕНДАТА:

httpv://www.youtube.com/watch?v=D1Z2jaPN2dU