Стихче за Надеждата
Всеки от нас е имал моменти, когато му е било особено тежко.
Когато сме почти готови да се откажем, да зарежем всичко, да се предадем…
Когато ни се струва, че не сме достатъчно силни, смели, че трудностите са огромни и няма да се справим…
… и всеки от нас или успява да преодолее това временно колебание и да продължи напред…
… или се прекършва под бремето на живота. Завинаги.
Днешната шътокуа пак е под формата на поезия. Защото попаднах (пак „случайно“) на един видео клип , който пък ме заведе до едно прекрасно стихотворение от неизвестен автор.
А самото стихче е толкова хубаво, че дори ме вдъхнови да напиша нещо подобно. На български език:
СТИХЧЕ ЗА НАДЕЖДАТА
Когато живота те ритне отзад
и всеки е подъл и всеки е гад,
и всеки те лъже, краде и дои,
и никой от Бог и от съд се бои,
надежда не виждаш и няма файда,
недей се предава, не свеждай глава!
Когато си беден и нямаш пари,
а само към банки дългове три
и две ипотеки и заеми бол,
със риск да останеш гладен и гол,
недей се предава, не скланяй глава,
недей се отказва точно сега!
Целта е по-близко отколкото ти
сега си представяш. А твойте мечти
не са безполезни и пак имат шанс
да те изведат от този миманс
и пак да повдигнеш нагоре глава,
защото човек заслужава това.
Успехът е, всъщност, провалът ти стар
наопаки гледан, с обърнат хастар.
И старите грешки те водят напред,
защото без тях не би имал късмет
и днешната мъдрост да вдигнеш глава
и с мъдрост да чуеш всичко това.
Пламен Петров,
Юли, 2010
Ами това е… Поезията няма нужда от много обяснения – или ви харесва или не.
А ето и въпросния клип:
httpv://www.youtube.com/watch?v=VkCFeNeqyHk
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Айде стига бе!
Ти няма да спреш да ни изненадваш?
Поздравления, Пламене 🙂
Много вдъхновяващо.
И ти – този път – ме изненада! 😀
(а още по-интересното е, че сам се изнанадах…мислех си, че съм „ръждясал“ вече за поезия)
Що съм те изненадАл, бе Пламене?
Ти май ме имаш за много сериозен сухар/критикар :)))
Щото, „на второ четене“ и това ми писание (стихчето) ми се стори прекалено тийнейджърско… Честно.
И предположих, че ще ми го кажеш пак в очите. 🙂
Е, ама ти не си поет и в случая оценявам не толкова поетичните достойнства, а по-скоро усещането и внушението, което стихотворението ти оставя в читателя.
Пак си прав. Не съм…
Много готито стихче.
Звездите ми го говорят… 😉
Усмивка от кеф!
Fun, кеф…все тая! 😉
Огромно БЛАГОДАРЯ !
Я не ми повишавай шрифт! 😀
Обясненията са излишни. Харесва ми!
Тогава и коментарът ми ще е излишен… 😉
Ами хареса ми,както всичко,прочетено от Вас досега:)Времето,прекарано с Вашите творби,никога не стига,работата ме призовава…………………но ме вдъхновява за целия ден!Благодаря!