Други теми

за всичко извън главните теми на блога


Павел Вежинов има един прекрасен разказ, който помня още от юношеските си години - "Когато си в лодката". Всъщност, вече не помня много добре самия разказ, но трудно мога да забравя онзи цитат (така и не разбрах точно на кого се приписват тези думи - дали на Моисей или на Галилей), от който идва и заглавието на разказа:

Когато си на ръба на лодката


Някой беше казал, че смъртта е края на един живот, но не и на една връзка... Така се случи, че и с двете ми баби загубих връзка много преди да ги загубя в буквалния смисъл. Вината вече е без значение. А и никога не съм преставал да чувствам тяхната любов.

Маминка…


Малта, 3 септември 1992-ра. Тук съм вече близо половин година, а сестра ми - в България - всеки момент трябва да роди първото си дете. Всеки ден, преди да отида на работа, минавах през една кабинка за международни разговори и се обаждах на мама - за да разбера станал ли съм най-после вуйчо.

Ziju Paulo



терапевтичен сеанс с елементи на блог-публикация (не е задължително да го четете... но поне музиката в края е хубава... нищо, че е кавър)

Не ме разочаровай!


Тия дни светът е луднал по едно предизвикателство с кофа лед. И аз реших да се включа... но по мой си начин. (Ще разбереш как точно - след малко!). Понеже съм тарикат, няма да се заливам с кофата по главата. Но пък ще го направя пак за една благородна кауза. (Чети по-нататък и ще разбереш каква...). За да обясня по-добре, ще се наложи да започна по-отдалече. (Търпение!)

Предизвикателство с кофа с лед


2
Мълчанието може и да е злато... но аз никога не съм бил голям сребролюбец. И мълчанието на агнетата не ми отива - пораснах... и вече съм си цял Овен. Освен това, по майчина линия съм от стар врачански род - Ръгновци. Името идва от един мой далечен прадядо, от времето, когато по нашите земи е имало "османско присъствие"...

Както ви харесва(м)



Не оправдавам никого. Нито соча с пръст... Само си мисля за "белите" държави. Тия, на които искаме да приличаме... Дали там ще издраскат с отвертка неправилно паркираната кола - или ще застанат очи в очи с проблема. По някакъв си там, "европейски", начин... Ние сме си балканци. И правосъдието ни е балканско. И отвертките...

Отвертка по балкански


Няма по-основателна причина да обичаш една жена от тази: че е майка на първородния ти син. Днес се навършват точно 14 години от това незабравимо събитие – раждането на нашия Петър. Уж трябва да ми е празнично, но истината е, че ми е по-скоро тъжно. Тъжно ми е, заради равносметката. […]

Да подариш… татко


Знам, че такива истории стават всеки ден. Но от това не ми става никак по-леко... В началото помислих, че е майтап. Обади ми се братовчед ми - да ми каже, че във някакъв вестник публикували снимката ми. В текст, в който става въпрос за някакъв депутат, на който му откраднали BMW-то...

Депутат за един ден



Напразно… Напразно твоят ден е минал ако в нито един миг от него сърцето ти не е трепнало като опънатата тетива на лък, току-що изстрелял стрела, летяща право към сърцето на кошутата, в очите на която се оглежда цялата Вселена. … httpv://www.youtube.com/watch?v=L3o-c5qMJXg  

Ловецът на сърца


Звучи банално - като повечето истини - но няма случайни неща. И случайни хора няма... Нито случайни дати, събития, случки... колкото и да ни се струват дребни или незначителни. Всеки и всичко се появява в живота ни със специална мисия. (Дори когато не сме съвсем наясна каква ще да е тази специална мисия... обикновено ни е нужно доста време, за да намерим отговора).

Sunflower


Птиците могат да летят. Но не считат това за нещо особено. Приемат го за даденост. Хората не са създадени за полет. Чисто биологично. Но са се намерили човеци, които да се изсмеят в лицето на това природно ограничение.

Айляшки размисли