Наясно съм, че „фитнес“ не е първата дума, която асоциирате със скромната ми персона – особено ако сте ме виждали през последните десетина години. Затова може да ви се стори малко странно, че точно днес, точно аз ще говоря за фитнес. Но за всичко си има причина…

В живота ми, преди година и нещо, започнаха да „работят“ едни вътрешни процеси – които впоследствие доведоха и до външни промени. Или поне до опити за промяна на статуквото. А статуквото – особено в частта му свързана с отношението ми към собственото ми тяло – не е нещо, с което се гордея. Допреди близо два месеца…

Тогава – отново почти „случайно“ – направих нещо, което „планирам“, но и отлагам от години: пристъпих плахо в залата за тренировки.

Там ме посрещна една ослепителна, усмихната, стройна, пращяща от здраве и живот млада жена – Инес Субашка.

Сертифициран персонален треньор, пламенен проповедник на философията си за правилно хранене и тренировки, изключително успешен блогър… това са само малка част от талантите на Инес, до които съм се докоснал до момента. (Със сигурност – не са всичките!).

Понеже обичам да се заигравам с думите – наскоро си мислех, че името й напълно отговаря на визията и кариерата й: Инес… финес… фитнес. 🙂

Ще си призная, че когато влязох за първи път в залата, в главата ми беше пълна каша от съмнения и колебания. Дали вече не ми е късно да вляза във форма, дали няма да стана за посмешище, след като почти две десетилетия се бях тотално запуснал, дали съм попаднал на правилното място, дали не трябваше да избера МЪЖ за треньор… и още дузина от тоя род.

Всичкия този мозъчен боклук беше издухан като от торнадо още в първите минути на запознанството ми с Инес. Много бързо открих, че общува съвсем непринудено и открито. (Признанието й, че чете блога ми от доста време малко ме смути, но и това преглътнах).

Въпреки, че след онази първа тренировка едвам дишах и стоях на краката си с доста усилия – вече знаех, че съм попаднал на правилното място и на точния човек. И всяка седмица поне по два пъти затвърждавам тази си увереност.

От тогава не е минало чак толкова време – по-малко от два месеца. Но дори и първите ми резултати са обнадеждаващи. Вече вярвам много повече в собствените си възможности и в свещеното си право да се чувствам добре в тялото си. А не както досега…

(Ако се колебаете – като мен – дали трябва и кога, отговорът ми е този: започнете още ДНЕС! И докажете на себе си, че заслужавате много повече!)

Всичко това, колкото и да е малко, нямаше да се случи без ненатрапчивата, но и толкова нужна и навременна помощ на моята „звездовищна“ треньорка – Инес Субашка.

Днес тя има празник и реших, че това е подходящ момент да получи и моята благодарност като подарък:

БЛАГОДАРЯ ТИ, ИНЕС! БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОВА, ЧЕ ДНЕС СЕ ЧУВСТВАМ INSPIRED, FIT & STRONG!

Благодаря ти най-вече за това, че повярва в мен – преди още аз самия да съм го сторил! За мен това има огромно значение и дребните ти жестове на подкрепа и насърчаване не са останали незабелязани…

Благодарен съм, разбира се, също и на Ирина и всички останали „машини“ в залата – всички те са част от вдъхновението, без което досега да съм се отказал.

Затова и традиционния ми музикален поздрав е за всички „машини“. Песента е малко стара, но пък още я бива. Също като мен…

(Заглавието също не е случайно!)

httpv://www.youtube.com/watch?v=dqM5L5JQseI

СНИМКА: Ирина Гиргинова