Звучи банално – като повечето истини – но няма случайни неща. И случайни хора няма…
Нито случайни дати, събития, случки… колкото и да ни се струват дребни или незначителни.
Всеки и всичко се появява в живота ни със специална мисия. (Дори когато не сме съвсем наясна каква ще да е тази специална мисия… обикновено ни е нужно доста време, за да намерим отговора).
Птиците могат да летят. Но не считат това за нещо особено. Приемат го за даденост.
Хората не са създадени за полет. Чисто биологично.
Но са се намерили човеци, които да се изсмеят в лицето на това природно ограничение.
Да се обяснява поезията е едно от най-долните и излишни занимания на света. То е като да се чертае графика на фазите на оргазма. Може и да има някаква научна цел, но и поезията – и оргазмите – са ни дадени за чувстване. И съпреживяване… (А не за излишни обяснения).
Хората изтрещяват от време на време. А от време на време и аз съм човек…
(Макар че, неумело го прикривам).
Оня, изплезеният, е казал, че всичко е относително (и е много прав), но едно от най-относителните неща е именно изтрещяването. Лудостта.
Някой беше казал, че мъжете са от Марс, а жените са от Венера. Не съм много сигурен. Все пак, тези две планети са от една и съща звездна система. А понякога ми се струва, че жените са си направо от друга галактика. Ако не и от друго измерение…
Петък 13-ти… Имаше такъв филм, навремето. На ужасите. В него главният мръсник носеше маска. Изникваше от тъмното и убиваше… Наред. Мръсниците много обичат така. Да носят маски. И да стъпват тихо. В тъмното. Преди малко, един друг анонимен мръсТник ми докладвал снимка, която бях публикувал във Facebook. Била непристойна. Съдържала голотии… Дали е така преценете […]
Повечето от вас знаят, че съм виден котколюб – но не подозират, че от 13 години нямам домашна котка. Което не ми пречи да обичам тези прекрасни животни, въпреки подмятанията на разни хора във Facebook… Формално, поводът да седна зад клавиатурата и да ви занимавам със собствените си мисли и чувства е една котка – […]
Някой ден наистина ще ме загубите… (Което значи, че най-сетне ще съм намерил Свободата… или поне спокойствие). Сега ме губите само временно. До презареждането на Матрицата. …или до второ нареждане. Онези – успелите и прагматични хора – май все пак ще се окажат прави: влагам прекалено много чувства. (А лихвата на този влог просто е […]
Пред тази война, Стогодишната война бледнее – защото нашата се води почти 1300 години. За цялата си 13-вековна историята българите са воювали най-много със себе си. Особено през последните две десетилетия… Воювахме срещу какво ли не: срещу бившите ченгета, срещу настоящите олигарси, срещу бабите и дядовците си… Все в името на правдата и по-доброто си […]
Ето я цялата истина за протестите: няма такава. В смисъл, че колкото протести – толкова и истини. Всъщност, истините май вече са повече и от самите протестиращи (независимо против или за правителството на Пламен Орешарски протестират). За едни тези протести са най-хубавото нещо, което се е случвало по нашите географски ширини през последните две десетилетия. […]
Както виждате, заставам пред вас не само с името си – но и с абонаментната си карта за „Герена“. За сезон 2013/2014 тя ми струва 100 лв. По всичко личи, обаче, че ще ми струва и доста нерви… (И не съм единствен). Много сме. И няма значение 2 милиона ли сме, три ли… или четири. […]
„И аз там бях! И аз три дена ядох, пих и се веселих…“ – така завършват някои от приказките. Аз пък снощи бях на Герена. И там свърши една приказка (даже преди да е почнала истински). Но нямаше ядене, пиене и веселие… (Всъщност, хапнахме и пийнахме ПРЕДИ мача – и то с настроение. Не вярвахме, […]