Ето я цялата истина за протестите: няма такава.

В смисъл, че колкото протести – толкова и истини. Всъщност, истините май вече са повече и от самите протестиращи (независимо против или за правителството на Пламен Орешарски протестират).

За едни тези протести са най-хубавото нещо, което се е случвало по нашите географски ширини през последните две десетилетия. За други – поредните хора без работа си правят купон. (Моето лично мнение е, че няма проблем да има едновременно и купон – и безпрецедентна демонстрация на пробудено гражданско общество… най-после).

На онези, дето гледат протестите само от другата страна на телевизора, вече им е писнало. От тези протести…

На тези, дето повече от месец надуват свирки по жълтите и не чак толкова жълтите павета, също им е писнало – от това да ни правят на маймуни. По-точно – на овце…

И едните, и другите си имат своите аргументи. И своите истини…

И едните, и другите наричат тази страна своя Родина. Кълнат се, че я обичат и искат децата им да живеят по-добър живот. Независимо дали в Родината – или на хиляди километри от нея…

Къде ще живеят децата ни – това по-скоро си е тяхна работа. Лично аз бих оставил своя син сам да направи този избор.

Но ние оставаме да живеем тук. Заедно. Всеки – със своите си истини.

И докато не намерим начин да приемем истината на другия – без да го сочим с пръст (или със щик) – този живот няма да е особено приятен. Последните двадесет и кусур години го доказаха… не мислите ли?!

Аз – като всички други – също имам своя истина. Не претендирам, че точно това е Истината – а само, че си е моя.

Тя е проста (може би щото и аз често съм): омръзна ми да мразя!

Омръзна ми да гласувам с отвращение, омръзна ми да слушам крясъците на тези, дето държат да ми обяснят защо съм гласувал не за когото трябва, омръзна ми след всяко старо правителство да изплуват мръсни малки тайни… като фекалии от отходна тръба, която за пореден път се е изляла в морето точно там дето се къпят най-много хора…

Какво е решението? Наистина не знам…

Знам само, че тези в Парламента наистина не бива да са никога повече там. Щото се осраха още преди да са си свалили гащите… (Сори за метафората, но за по-подходяща просто не се сещам).

Тия дни блогосферата и социалките се напълниха с патетични писания. На някои хора май много им липсва, че не са участвали в Априлското въстание или Френската революция (която и да е от многото). Аз вече избягвам да се правя на поборник…

И масовите прояви не обичам. Но все пак ходих няколко пъти на протестите (въпреки, че някак си не успях да се почувствам напълно „в свои води“).

Споделям, лайквам и подкрепям – във Facebook. С ясното съзнание, че за Априлското въстание са трябвали пушки, а не лайкове… (То затова и не е било с успешен край – сеирджиите са били в пъти повече от участниците).

Моля се само всичко да ни се размине без да се стига до безумия и без да се пролива кръв. Дотук се опазихме – нека така да си остане докрай!

Наясно съм, че – след толкова приказки – така и не успях да ви кажа нещо смислено по темата. Но просто ми писна и да си мълча…

В крайна сметка, това е моята истина…

(Сигурен съм, че си имате и своя – и за вас тя е най-важната. Логично е…)

httpv://www.youtube.com/watch?v=MXUtme5KWGc