Някой беше казал, че мъжете са от Марс, а жените са от Венера. Не съм много сигурен. Все пак, тези две планети са от една и съща звездна система. А понякога ми се струва, че жените са си направо от друга галактика. Ако не и от друго измерение…

Разбира се, жените имат и много качества. На които неведнъж съм се възхищавал – и дори завиждал.

Но днес ще стане въпрос за един от недостатъците им. (А към края ще си призная дали този недостатък е техен – или наш).

Да си призная, винаги когато жената отсреща прояви тази характерна черта – направо побеснявам. Или се отчайвам тотално. И се обезсърчавам – че някога ще е възможно да се разбирам с една жена така, както с компютърна програма, написана на BASIC, примерно… (Аз влязох в света на програмирането точно с този език и затова престоят ми там беше кратък и безславен).

Целият мъжки свят е изграден върху т.нар. ЧОВЕШКА логика. Човешка – друг път! Или жените не са хора (изкушавам се много това да е вярната посока), или логиката си е чисто мъжко изобретение…

В женският свят има само един логически постулат. Но затова пък е железен: „Жената винаги е права, ерго – мъжът винаги греши!“.

Точка.

Моята логика допуска, че и жените, и мъжете могат както да грешат, така и да се разбират. Но аз, както знаете, съм мечтател. В реалният живот разбирателството между мъжете и жените е фикция. Илюзия. Утопия, най-вече…

В реалният живот, всяко усилие за нормална (разбирай – правилна) комуникация между съществата от женски и мъжки пол се разбива на пух и прах в следният модел:

Мъжът:

– Колко е часът?

Жената:

– Петък.

Няма сила на света, която да убеди една жена, че не ти е разбрала правилно въпроса.

Малко са и мъжете, които ще приемат този отговор за верен.

Малко или много, всеки разговор между мъж и жена, рано или късно опира до тази дилема.

Разликата е, че когато един мъж смята, че жената не е права – може и да си го премълчи. По ред причини. (Най-често – користни).

Но когато една жена смята, че мъжът не е прав, може да си го премълчи само ако мъжът срещу нея държи пушка. Само че, дори и това не е гаранция…

С две думи – борбата е безсмислено жестока.

И губещите са ясни.

Въпреки това – всеки ден излизаме отново на арената.

(Не знам за вас, но аз малко се уморих…)

Into the arena we climb.
You and I…

.

httpv://www.youtube.com/watch?v=IwbyYr9XOwM