Снощи бях на „Герена“. Мръзнах и треперех – не само от студ – до последно. Но секунди преди да умре последната надежда, един фамозен испанец ни върна пак там, където преди години бяхме свикнали да бъдем – в приказката, която трябва да продължи.

Снощи „Левски“ отново беше моят Левски. И на хилядите други, които драха гърла с мен на стадиона. И сигурно още стотици хиляди пред телевизорите…

Снощи треньорът на „Левски“ беше хвърлян във въздуха от публиката след края на мача. А такова нещо не ни се беше случвало не помня от кога…

Снощи едни момчета, дето от месеци не са получавали заплати, показаха, че парите не са всичко. Трябва и сърце. Синьо…

Снощи един отбор, в който парите не са проблем от години, призна кой е бил по-добрия отбор на терена. И това им прави чест.

Снощи публиката беше през целия мач на крака. А след мача – отново в Рая…

Снощи забравихме за момент цялата футболна мъка от последните няколко сезона. А след това осъзнахме и че си е заслужавало…

Това, което се случи снощи никога няма да бъде разбрано от тези, за които футбола не е магия. Но ние им прощаваме…

Снощната футболна вечер беше уникална и неповторима. Но на следващия мач пак ще сме там. Защото пак ще вярваме, че заслужаваме още такива вечери.

И ще се молиме Приказката да продължи…

САМО ЛЕВСКИ!!!

СНИМКА: собствен архив