IncomeEDU Live Webinar

За Левски и истински важните неща

 ИМА И ПО-ГОЛЕМИ ДРАМИ ОТ ФУТБОЛНИТЕ. НО ЗА ТЯХ СИ МЪЛЧИМ…

„Каква поредна футболна драма!“. Този, до болка познат рефрен (ако не се лъжа – репликата е на Петър Василев) прозвуча в главата ми много пъти снощи. След злощастния край на мача Левски – Лил (2:2) в групите на Лига Европа…

Да – бях на стадиона снощи, разбира се! Ходя на „Герена“ редовно, през последните 15-16 години (футболната „болест“ ме хвана на дърти години, но за сметка на това – качествено) и снимките, в тази публикация направих лично. (Както виждате – имам си и „брендирано“ място на стадиона).

Нелепият гол на Иво Иванов в последните секунди на мача наистина беше уникален малшанс. И „запазена марка“ на „сините“ – в не една и две европейски срещи.

Боли, много боли да загубиш точно по такъв начин! Но това, което няма да забравя след снощния мач е как след последния съдийски сигнал футболистите тръгнаха да поздравят публиката…

… най-отзад се тътреше с наведена глава въпросният антигерой – защитникът Иво Иванов. Дори и от разстоянието, на което бях, си личеше, че е смазан от безумния си автогол, който на практика лиши отбора му от заслужена победа. И в този миг, до него се приближи Владко Гаджев. Същия, който вкара такава страшна тупалка (от 2 години с приятелите ми си повтаряме, че рано или късно този негов бомбен шут ще доведе до важен гол), докарала до екстаз над 20000 души – включително и моя милост (ако някой се чуди защо днес нямам глас).

Владо прегърна през рамо съотборника си и му каза нещо. А след това погледна към нас – публиката – и ни даде недвусмислен знак с ръце. След което, отначало само няколко души, но само за секунди целия стадион започна да скандира: „Иво! Иво! Иво!“.

А после онова познато: “ И само Левски – обичаме те!“.

Такива неща не се забравят. Цял живот.

Любовта към футбола – като всяка любов – е ирационална и необяснима. Любимият ти отбор бие – и ти летиш поне няколко дни. Все едно сам си вкарал решаващия гол…

Но и обратното. Отборът ти пада – и поне няколко дни ходиш с наведена глава. Все едно сам си вкарал нелепия автогол…

Тази сутрин излязох от вкъщи с наведена глава. Още ме болеше – за снощи.

По стълбите проклинах уникалния куцуз, който наистина ни стана навик. Приемах нещата лично – като всеки истински запалянко.

Тъкмо бях отворил входната врата, когато видях нещо, което ме накара да замръзна на място. Отсреща, дрипав и чорляв мъж ровеше в кофата за боклук. Заедно с не по-добре облечена жена…

До тях имаше около 8-9 годишно дете, облечено с нещо като къси панталонки. Посред зима…

Детето буташе импровизирана количка, направена от шасито на някогашна детска количка и една голяма щайга, като тези, в които разкарват хляб по магазините.

А в количката си играеше друго дете, по-малко.

И то беше облечено в някакви дрипи, но се забавляваше така, като че ли има всичко на света…

Потръпнах. И наведох още повече очи към земята.

Доскорошните ми футболни проблеми сега вече ми изглеждаха направо смешни. Даже ме досрамя…

Отминах бързо. Докато вървях към колата си се сетих за древния Рим. За гладиаторските игри, чиято цел е да даде на народа зрелища. Вместо хляб…

И за друго нещо си мислех. За онзи, на когото е кръстен моят любим отбор. За Апостола…

Ако той беше на мое място – сигурно нямаше да отмине просто така.

Досрамя ме още повече…

httpv://www.youtube.com/watch?v=kSlYm6vl_SM

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

20 коментара за “За Левски и истински важните неща”

  1. Blogatstvo.com News: За Левски и истински важните неща http://is.gd/gJUf9

  2. Този път ти се полага критика – много сълзливо!

    Не вярвам във философия тип „Я не се оплаквай – някои нямат какво да ядат!“. Моите проблеми са си достатъчно големи ЗА МЕН и само който е на мое място може да ме съди.

    За теб може да е шокиращо да видиш дете да яде мухлясал хляб, за тях си е ежедневие. Това, което в твоите очи изглежда шокиращо, за тях не е. Хората са различни!

    Не казвам, че трябва да оставим определени (групи) хора на произвола на съдбата, но има определена граница, до която човек може да помага. Не си прав да се чувстваш виновен за това, че твоят живот е по-добър. Не можеш да помогнеш на всички, а и не е нужно.

    И най-сетне, какво можеш да направиш за тези хора? Да им дадеш храна и дрехи, после? Като свърши храната и се скъсат дрехите какво? Ще ги закараш насила в училище ли? Ще им намериш работа ли? А дори да направиш това конкретно за тези, които си видял пред вас, какво ще кажеш за хилядите останали? Не, така не става.

    • Очаквах коментари в тази посока. На пръв поглед е точно така…

      …обаче тези оправдания някак си не ме карат да се чувствам чист като сълза.

      Не знам защо…

  3. Майк Рам каза:

    Едно от тъжните неща да си блогър е това, че винаги ще се намери някой, който или не е разбрал посланието, или просто си търси място да излее своята си мъка в твоя блог, но като резултат преебава цялата идея на поста. Оттук нататък, каквото и да напишем, все няма да е по темата.

  4. Майк, затова пък блогъра има модераторски права да изтрие каквото прецени.

    Всеки човек прави прочит на текста по свой си начин, аз просто споделям какви мисли провокира този материал в мен.

    Няма как да знаем кой от двама ни е разбрал „правилно“ материала, това само авторът може да каже.

    • Авторът е благодарен за всеки коментар. И всеки има право на собствено мнение – както и да го изрази свободно тук!

      За толкова време изключително рядко съм си позволявал да редактирам или да трия коментари тук. И това е ставало само в два случая: когато коментиралият е премилслил и ме е помолвал за това (да изтрия коментара му) изрично…или когато коментарът просто е откровена проява на простащина.

      Твоят коментар не попада в тази категория. 😉

  5. Dennis каза:

    Много отдавна не бях чел нещо толкова смислено по повод мач на Левски.

    Ние феновете на по-непретенциозни и рядко постигащи големи успехи отбори почти през седмица сме в подобна драма. И ако трябва да съм напълно искрен – не намирам противодействие.

    • Сигурно сте по-истински… Като феновете на Ботев Пловдив…

      А на руски се казва „болелщик“ (вместо фен).

      Тоест – такъв, който го боли за отбора…

      При победа всеки може да вика и да се тупа в гърдите.

      Истинските фенове си личат при загуба!

      • Майк Рам каза:

        Търся бутона „Like“ под твоя коментар и не го намирам 🙂 Но искам да кажа, че го харесвам.

  6. radislav каза:

    Благодаря за истинският текст и истинските моменти. Мисля, че такива неща е визирал Джордж Карлин…

  7. DonnaRossa каза:

    Разсъжденията ти за загубата на любимия ти отбор и по специално онзи миг, когато Иво върви смазан от тежестта на вината.. Прегръдката на неговия не само съотборник,но и приятел го прегръща силно и дава знак на публиката да аплодира…

    Буря от чувства ме завладя и зная че съм имала много подобни моменти в живота си и че всеки ги е имал, когато ни е било нужен един такъв приятел. Да ни прегърне и да ни обича и когато падаме и се удряме жестоко.

    Всяко човешко същество , дали го признава или го пази скрито в душата си, иска да бъде обичано въпреки всичко. И да му бъде показвано. За да събере сили, да вдигне глава и да тръгне гордо по земята.

    Другата случка, тази с ровещите в кофите за отпадъци хора… И срамът който си изпитал..
    Случи ми се.
    Една вечер при поредната ми разходка, видях да рови в кофите за боклук учителят ми по литература, отдавна пенсиониран.
    Не сърцето, цялата се свих като от неочакван удар. Заболя ме стомаха и душата ми проплака..
    Стоях насред улицата, питах се какво да направя?
    Да се приближа и го заговоря, означаваше да го видя унижен.. Да отмина просто не можех.. Стоях като закована и накрая се разплаках.
    За учителя и приятеля , за поруганото човешко достойнство и тогава реших,че ще замина далече, в държава където законите са човешки.
    Където няма ровещи по кофите за смет бивши учители, театрали..

    Заминах.
    И ето ти ме върна в онази топла лятна нощ в моя роден град ..

  8. DonnaRossa каза:

    За което ти благодаря.

  9. DonnaRossa каза:

    Добро неделно утро ,

    Как би реагирал Левски ако беше на моето или твоето място?
    Зная, но днес след обяд ще попиша. След минути тръгвам на работа и не мога да се съсредоточа :)))

  10. Нели каза:

    Малко късно прочетох коментара за мача, но много ми хареса. Поздравления! Колкото до втората част- не можем да я коментираме в рамките на този материал.

  11. nicofree каза:

    Да, животът е поредица от събития, дишаш, издишаш, а от време на време поспреш и се загледаш. И се замислиш.
    И някои неща ти стават ясни, а пък други – не…

  12. DonnaRossa каза:

    Левски.. Българина. Човека. Апостола.

    Всеки народ си има по един герой – светиня. В трудности да се асоциира към доброто. Към чистата любов и взаимопомощ.

    И към бунта на обикновените хора срещу несправедливостта.

    В онези тъмни времена на нечовешки произвол от поробителите, Левски ни е дал крила да полетим към свободата си.
    …Къде са ни крилата днес?

    Аз разперих своите в целия им блясък и полетях далече. Небето беше пълно с летящи българи към всички точни на цивилизования свят.
    Летяхме на ято, но не като прелетни птици, а със ясното съзнание, че там където ще кацнем, ще пуснем дълбоки корени.
    И само в сънищата ще проплакваме за радното гнездо…

  13. DonnaRossa каза:

    Много пъти когато ме питат в какво вярвам, каква е моята религия, отговарям неразбираемо за питащите ме:

    – Аз вярвам в Апостола на българщината.
    И е истина. Той е моята гордост и религия. Нося го в сърцето си.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes