Тя може да не е красавица. Но ти я обичаш. Другите даже може би я считат за леко грозновата. Но за теб няма по-прекрасна. Защото всепризнатите красавици не карат сърцето ти да трепка така – както тя го прави.
Това се нарича любов необяснима.
За мнозина любовта към футбола е точно това – нещо, което никога не са изпитвали. И затова не го разбират…
Още повече когато любовта е към конкретен български отбор. За мен това винаги е бил, е и ще бъде Левски…
И снощните емоции може би са необясними за много странични наблюдатели. Дори може би им се струват инфантилни и незрели…
Ами да – инфантилни са! Защото се радвахме като деца… (Въпреки че в по-голямата част от мача от много усти – включително и моята – можеха да се чуят такива реплики, по отношение на съдийската тройка от Украйна, които едно дете е по-добре да не научава никога…).
Един мач, в който имаше всичко: груба вратарска грешка и ранен гол, съмнителни (да не кажа измислени) засади и отменени голове, греда, спестени картони, два бързи гола и обрат на мача…
Накратко – Герена снощи беше истински кипящ казан от емоции. И добри и лоши…
И в този казан „вряха“ близо 22-25 хиляди българи. И още в пъти по толкова – пред телевизорите или залепени до радиото.
Но най-важното е, че накрая всички си тръгнаха усмихнати към вкъщи. (С изключение на шведите, разбира се. За втори път – в рамките на по-малко от месец – шведи си тръгват от Герена със сълзи в очите. Снощи, след мача, видях един коментар в спортните форуми: „Левски – шампион на Швеция!“. Има резон…).
А още по-важно е, че през целия мач стадионът се огласяше от скандирания, от които цялата ти кожа настръхва. Ако никога не сте викали – заедно с още 22 000 души – и не сте били едно цяло с тях, значи за вас това ще са просто думи:
„И ПРЕДИ – И СЕГА – ЛЕВСКИ ЗНАЧИ СВОБОДА!“
„КАКВО Е НЕБЕТО? СИНЬО!“
„И САМО ЛЕВСКИ – ОБИЧАМЕ ТЕ!“
Това не може да се разкаже с думи…
(част от него обаче може да чуете тук – в любимото ми „Радо ГОНГ“)
А след края на мача видях и нещо, което бях позабравил – факлите, издигнати нависоко и публиката, която пееше и ръкопляскаше на любимия отбор.
Защото огънят продължава да гори! А ние продължаваме да мечтаем…
httpv://www.youtube.com/watch?v=5X9YP8rBQI0
Снимка: авторът
Tags: АИК, Герена, гол, Левски, любов, мач, мечта, огън, публика, стаздион, футбол
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: Когато големите мъже се радват като малки http://is.gd/eGnHj
Наистина огъня няма да угасне.Такова нещо не се гаси.
И аз гледах кадри от атмосферата на „Георги Аспарухов“ и останах найстина впечатлен 🙂
Възторжения автор вероятно не знае,че любовта по принцип е самовнушение,което може да направи човек психично болен.Обикновено мъжете се влюбват в жени и това е нормално,стига да не е самовнушение,защото ако е,става болест,която започва с тръпки и завършва с прозяване.
mun4o, как така любовта ще те направи душевно болен, а пък ще се прозяваш. Нещо не разбирам-душевно болните прозяват ли се?
Автора красноречиво ти го е обяснил: „любов необяснима „! И аз ще ти го обясня: когато един мъж не може да си обясни сам на себе си някои неща от поведението си .Например визията за обекта му на желание преди секс,както и действията му ,така и поведението му след секс -тръпки,които завършват с прозяване.Надявам се да си разбрал еделвайс.Сериозно мисля ,че любовта е едно от най великите неща, с които ни е надарила природата,благодарение на което се възпроизвеждаме и продължаваме.Природата е направила така,че този процес да става с удоволствие.Нещо не е наред ,когато е само удоволствие и още по-не наред,когато е състезание и промишленост.