Довечера ПФК Левски ще представи отбора си за новия футболен сезон. И новите лица в този отбор ще са малко – обидно малко.

От дете съм фен на „сините“ но ходя по стадионите едва от онова незабравимо лято на 1994. И за тези 16 години не си спомням да сме брали такъв срам, както през последните няколко месеци. Не си спомням и почти неизвестни – или почти приключили с футбола „звезди“ – да са се държали толкова високомерно или незаинтересувано. Когато им е предложена честта да носят свещената синя фланелка…

Е, футболът не е по-различен от живота – добрите и лошите времена се редуват, но никога не продължават вечно. Повече от сигурно е, че Левски – рано или късно – ще излезе от тази дълбока дупка. И ще се събуди от този дълбок сън…

На мен – като на човек, чието сърце е синьо – ми се ще това пробуждане да стане още този сезон. Но в същото време съм и реалист. И виждам, че предпоставките за нов подем са прекалено оскъдни. Май са повече в сферата на фантазията…

Но защо пък да не помечтаем?! Правили сме го вече – и то не чак толкова отдавна. Когато заспивахме усмихнати –  една синя приказка…

Вярно, сега разказвачите са други. И голяма част от играчите…

Но ние пак сме тук. Ние, синята публика, хората, без които този клуб – и този спорт – няма да имат абсолютно никакъв смисъл.

И сега е момента да не бъдем разделяни – и раздирани – от омразата. Да не се разделяме на лагери, лагерчета и фракции. Да не трябва да избираме между един или друг син идол…

Вместо това – да се обединим! Заради единственото, за което ходим на „Герена“ – любовта към Левски.

Докато я има тази любов – ще има и надежда за нови звездни мигове в яркосиньо.

Само Левски!

Останалото ще бъде забравено…

httpv://www.youtube.com/watch?v=42k-vmfp4e8