Представяте ли си ако цветята бях като нас? Хората… Сигурно щяха да си правят забележки и да се сочат с листа едно-друго през цялото време: – Ти не си правилното цвете! – Не се расте така! Има и по-добри начини! – Как може да си толкова диво! – Не те ли е срам цял живот […]
Омразата е като безотговорността – вирее най-добре когато става въпрос за по-голяма група от хора.
И избледнява (в повечето случаи) когато я сведем до нивото на отделна, конкретна личност.
Омразата (в повечето случаи) е просто навик. И най-често – дори неосъзнат.
В осъзнаването, обаче, е ключът към нейното лечение.
Днес направих едно потресающо откритие: в нашия блок има призраци!
И когато казвам „в нашия блок“ нямам предвид буквално жилището ми. Това е метафора.
Донякъде и призраците са метафора. Ама донякъде са си и съвсем истински…
В началото щях да напиша това от чист хейт. И аз съм човек – избива ми чивията от време на време и добре, че не съм ловджия, а само блогър. Та се хващам за клавиатурата… вместо за двуцевката…
Хазартът е бизнес. Бизнесът също е хазарт. А какво ще кажете за уроци по бизнес – от човек, който е бивш професионален покер-играч? Звучи, нестандартно, нали?
От години следя събитията, организирани от българската компания Web & Events(WE), на доста от тях съм и участник (не винаги успявам, за съжаление) и от личен опит мога да потвърдя, че почти всяко тяхно събитие е точно такова: нестандартно, предизвикващо любопитство и даващо много нови гледни точки и идеи за развитие.
Чета една много интересна книга, в която се твърди, че човешкият мозък е като мускул. И трябва да се тренира редовно. Иначе – точно както мускулите – атрофира. И понеже наоколо направо гъмжи от граждани и гражданки с атрофирали (меко казано) мозъци, реших да се вдигна на оружие. За начало – таз (програмна) статия. Авторката […]
От известно време насам съм станал голям спестовник. Преди това не бях. Меко казано…
Споко, не става въпрос за пари! Де да беше толкова просто.
Други неща спестявам. Все повече. Направо взе да ми става навик.
Днес ще ви разкажа за едно писмо. Едно писмо, написано през далечната 1925-та година – но влязло завинаги в учебниците по маркетинг.
Съвременните маркетолози биха определили това писмо като sales letter. И неговата цел наистина е била да „продаде“ идеята – на получателите на писмото – да дарят по 1000 долара за една благородна кауза. (Според някои изчисления, тези 1000 долара през 1925-та се равняват на почти 12 000 долара днешни пари).
Подаряването на книга е много интимна работа. Особено за хората, които могат – и обичат да четат. Включително и между редовете…
Някой беше казал, че книгата е подарък, който можеш да отвориш отново и отново… А от всички мъдрости на Марк Твен, една от най-любимите ми е точно тази – за (не)четенето:
Ако искаш да разсмееш Господ – разкажи му за плановете си! Не помня кой го беше казал, но в тоя кучешки студ навън не само боговете са с навъсени физиономии… така че – взимам мерки!
А и аз обичам да разсмивам хората… (По необясними за мен причини, най-много се смеят точно когато съм най-сериозен).
Дори и да не си от най-религиозните – а аз определено не съм – Коледата създава едно особено празнично чувство в душата. Една особена топлина, която всъщност е светлина…
Другото характерно за това време на годината е, че… иде Нова. И изпращайки Старата, човек ще не ще си прави нещо като равносметка.
Доброто е много относително понятие. Нещо, което сме измислили сами – също като Бог – за да има животът ни някакъв Смисъл…
Доброто за един е зло за друг. Но има и нещо по-зло от самото Зло – и това е безразличието.