Дори и да не си от най-религиозните – а аз определено не съм – Коледата създава едно особено празнично чувство в душата. Една особена топлина, която всъщност е светлина…

Другото характерно за това време на годината е, че… иде Нова. И изпращайки Старата, човек ще не ще си прави нещо като равносметка.

Аз по характер съм доста самокритичен човек (което понякога е доста глупаво). А на всичкото отгоре си падам и малко перфекционист… (И срещу двете взимам мерки, благодарение на което пристъпите на самокритичност и перфекционизъм са намалели значително… но затова ще поговорим някой друг път).

Но в края на 2014-та, самооценката ми за (почти) изминалата година не е нито самокритична, нито горчива. Напротив.

Надниквам в сенчестите кътчета на душата си, но дори там откривам само светлина. Защото съм избрал да не помня лошото. А през тези 12 месеца имаше много добро за помнене…

Давам си ясна сметка колко хубави, важни, значими, заслужени и истински неща са ми се случили – откакто гръмнахме шампанското за началото на Новата година.

Давам си още по-ясна сметка, че всички тези неща се дължат не само на това, че не съм преставал да обичам себе си и да вярвам, че заслужавам само най-доброто. А и на хората, които срещнах по пътя си (през изминалата година). Хората, които не позволиха огъня вътре в мен да угасне. Нещо повече – дадоха ми от своя огън и така Светлината стана много по-ярка…

Много се колебах дали да ги изброявам поименно. Ами ако пропусна някой? Ами ако някой прецени, че съм похвалил другия повече? Ами ако прозвучи прекалено захаросано? Или като подмазване…

После се усмихнах. Защото тези страхове са проблем на старото ми Аз. Истинското ми Аз не се страхува да разкрие сърцето си. И не му пука кой ще се подхилва и кой ще си мърмори под носа…

Все пак, за да не прозвучи съвсем „рекламно“ реших да не слагам фамилни имена, линкове към сайтове, профили и т.н. Но съм убеден, че хората, към които искам да изразя своята благодарност ще се разпознаят и ще почувстват любовта ми в сърцата си.

И така…

 Години наред причинявах излишни вреди на тялото си, а то ме търпя, търпя, но накрая моите действия и бездействия доведоха до неприятни противодействия. Много пъти съм се опитвал да взимам мерки мерките на талията и ханша ми да са в по-поносими граници. Но все не ми достигаше воля и постоянство. Докато един ден нещо в мен се обърна и без някаква видима причина реших най-накрая да посетя консултантката по хранене, която един приятел от толкова време ми препоръчваше…

После нещата сякаш започнаха да се случват от само себе си. Потърсих съвет и от още една специалистка в същия бранш. За нея знаех от много време, че се занимава с това – но все не ми достигаше смелост. Чрез нея се запознах пък с още един човек, посветил се на същата мисия. И нещата започнаха да се случват и благодарение и на мен – с доста инат, почти без лишения и с нарастващо задоволство…

Накратко – на път съм да завърша годината с около 15 килограма по-малко, отколкото я започнах. За някой може това да е малко, за други да е много… За мен е едно добро начало.

И всичко това нямаше да се случи без прекрасните сърца на Велина, Екатерина и Ники (и още няколко човека, за които ще стане дума много скоро). БЛАГОДАРЯ!

Покрай неравната битка с излишните килограми се осмелих да направя още нещо, което преди ме плашеше – да прекрача прага на залата за тренировки. (А битката наистина е неравна, защото аз съм Овен – и тези килограми нямат никакъв шанс да ме победят! Затова са и излишни…).

Не бях влизал във фитнес поне от 12-13 години. И ми личеше…

Признавам, че ме ужасяваше мисълта да се срамя с моето натежало, остаряло и загубило всякаква гъвкавост тяло – пред някакви непознати хора, които сигурно ще са много по-слаби, по-тренирани и „по-напред с материала“ от мен…

Изтръпвах само от мисълта какво ли ще си помислят за тоя дебел чичка,  дето пуфти прединфарктно с гирите в ъгъла. (Въображението на човек в такива моменти се развихря и достига холивудски размери).

И все пак го направих. И до днес не знам защо точно. Но го направих. И месеци наред стисках зъби. (После започнах и да се усмихвам… но все още доста често стискам зъби… но поне вече знам защо).

Ще си призная и още нещо. Когато реших да започна да тренирам и за секунда не ми е минавала през главата идеята да избера ЖЕНА за свой фитнес-инструктор. Ако ще се унижавам – поне да е пред по-малко жени! Тази мъжка логика е необорима…

Да, ама… да-да! Вселената завъртя рулетката и ми се падна точно жена. „Случайно“, разбира се… (Тук е мястото да благодаря и на Методи за безценната препоръка!).

Накратко – така срещнах Инес.  Дори и моето дар слово е безсилно да ви опише колко се промени животът ми след това. Нищо, че промените не са (все още) чак толкова видими…

А благодарение на Инес срещнах и още няколко Механици – Ирина, Радо, Михаела, Митко, Адриана…

Наричам ги Механици – защото полагат неимоверни грижи за всяка една Машина в залата.

Само дето въпросните Машини не са от метал – но имат желязна воля. И за мен е чест и привилегия да се потя заедно с тях по няколко пъти всяка седмица.

БЛАГОДАРЯ ВИ МАШИНИ!

Следващата ми благодарност е към хора, които познавам отпреди 2014-та. Но през последните няколко месеца ги преоткрих.

Моят път досега никога не е бил гладък и праволинеен. Повечето неща съм постигал по-бавно и по-трудно от другите. Най-вече защото понякога отказвам да се вслушвам в гласа на разума, а слушам онова тънко гласче в главата ми, дето все ме подкокоросва да върша глупости, да се правя на бунтар и да бягам от собствената си съдба…

Но през изминалата година и тук настъпиха промени. Съществени промени. Все още промяната е предимно „вътрешна“ – в мисленето, в нагласата ми – но съм убеден, че много скоро ще си проличи и „външно“…

Накратко – искрена БЛАГОДАРНОСТ към Пламен, Ивелин и всички колеги от Тогедър! Без вашето вдъхновение, подкрепа и личен пример, нямаше да е така хубаво. И така достойно…

2014-та ми донесе и много изпитания. Изпитания не в смисъл на нещо тежко и неприятно. То не, че беше и леко… но си заслужаваше!

Изпитания под формата на тест. Колко струвам. Какво заслужавам. Мога ли да бъда лидер. Ще ме последват ли тези, които трябва да поведа и дали ще ги води Егото ми. Или Сърцето…

В сърцето си знам, че издържах теста с отличен. Но това ме изпълва не толкова с гордост – колкото с благодарност.

БЛАГОДАРЕН съм на Мира и всеки един от капитанския ми екип. Защото дадоха най-доброто от себе си и само благодарение на това събрах куража за второ Капитанство. Нищо, че този път корабът е малко по-голям, а океана – малко по-бурен…

И понеже никой не е остров в океана, сърцето ми прелива от благодат и към хората, посочили ми правилната посока преди и по време на самото плаване. Благодаря ви, Роси, Христо, Славка, Нина, Ваня… не мога да изброя всичките имена, но всеки от ветераните на Insight Seminars заслужава тази моя благодарност…

И не на последно място: THANK YOU, Dale! It’s been an honor…

Почти стигнахме до края. Но не ми пука особено дали съм ви отегчил. Както обикновено пиша всичко това предимно за(ради) себе си… (No hard feelings!).

Разбира се, има още много хора, които напълно заслужават искрените ми благодарности. За нещо, което са направили за мен през някой от изминалите дни на годината…

През целия си живот съм се чувствал обичан. И продължавам да усещам тази любов около себе си – дори и в очите на почти непознати хора или хора, с които се познаваме съвсем отскоро.

Тази любов за мен е хранителната среда, без която не бих могъл да оцелея. А и в оцеляването – без любов – няма много смисъл…

Стане ли дума за любов – няма начин да не си помисля веднага за моята ЖЕНА. Там едно благодаря няма да е достатъчно. Затова й давам цялото си сърце. Глори, ти си знаеш, че то е твое…

Не знам дали всичките тези думи ще ви прозвучат мелодраматично, сълзливо или прекалено не знам какви си… Това си е ваш проблем.

За мен беше важно да си го кажа.

И продължавам да се чувствам добре когато не крия чувствата си – включително и благодарността си.

Макар че, можех да кажа всичко това и само с едно изречение:

БЛАГОДАРЯ ЗА МУЗИКАТА!

Музиката, която кара душата ти да пее…