Пре-мълчание

Дразнят ме. Хората ме дразнят. Но си мълча. Да не си разваляме отношенията…

(Ама това мълчание ме дразни още повече).

Ерозия

Дебелите книги казват, че ерозията е „пълно или частично разрушение на повърхността на нещо под влияние на външна среда“. А в преносен смисъл пък означавало „разрушение на нравствени, духовни принципи, устои“… Както често (ми) се случва, разни дребни житейски случки (дали пък не трябваше да напиша „дребни“?) понякога ме карат да се замисля. И от […]

Казвал ли съм ти скоро…

Казвал ли съм ти скоро, че се обичам?

Не бързай да ме обвиняваш в егоизъм, нарцисизъм или някакъв друг -изъм. Ще обясня. Или поне ще се опитам.

Бизнес уроци от Chef Манчев

Обичам да готвя (и да се хваля с това във Facebook), но много рядко гледам кулинарни предавания. Но, вярвайте ми, днес няма да говорим за кулинария.

Снощи – съвсем „случайно“ – попаднах на едно ново, поне за мен, предаване по Нова ТВ: „Кошмари в кухнята“. И го изгледах докрай. Неслучайно.

Признавам си, че досега съм имал известни предразсъдъци към подобен род предавания – а и към всички риалити шоута. Но не съм бил прав.
Светът е голям и (бизнес) уроци дебнат отвсякъде. А този път, в ролята на учител ми бе популярния Шеф Иван Манчев.

Този ден…

Този ден ми е подарен. Ще приема този дар със смирение и благодарност. Този ден ми е подарен. От децата на децата ми – защото всеки мой дъх, всяка моя стъпка и действие променят не само моите съдбини, но и на цялата Вселена.

Когато си на ръба на лодката

Павел Вежинов има един прекрасен разказ, който помня още от юношеските си години – „Когато си в лодката“. Всъщност, вече не помня много добре самия разказ, но трудно мога да забравя онзи цитат (така и не разбрах точно на кого се приписват тези думи – дали на Моисей или на Галилей), от който идва и заглавието на разказа:

Маминка…

Някой беше казал, че смъртта е края на един живот, но не и на една връзка…

Така се случи, че и с двете ми баби загубих връзка много преди да ги загубя в буквалния смисъл.

Вината вече е без значение. А и никога не съм преставал да чувствам тяхната любов.

Дъждовнишки

Вали дъжд. И е хладно. Вече мирише на есен. Любимият ми сезон и любимото ми дъждовно-мъгливо време…

Още е едва 6 сутринта и София все още е един спокоен и тих град. Шофирането по почти пустите улици е отпускащо и приятно. Остава почти час до обичайния апокалипсис.

В такива моменти обожавам да слушам музика докато шофирам. Избирам я според времето навън. И настроението вътре.

Ziju Paulo

Малта, 3 септември 1992-ра. Тук съм вече близо половин година, а сестра ми – в България – всеки момент трябва да роди първото си дете.

Всеки ден, преди да отида на работа, минавах през една кабинка за международни разговори и се обаждах на мама – за да разбера станал ли съм най-после вуйчо.

Не ме разочаровай!

терапевтичен сеанс с елементи на блог-публикация
(не е задължително да го четете… но поне музиката в края е хубава… нищо, че е кавър)

По същество

Казаха ми го. Че „бълвам много – но не по същество“…

И то с най-топли чувства ми го казаха. От което не ме заболя по-малко…

(Има палачи, които старателно дезинфекцират брадвата си преди екзекуция, но по същество това е един абсолютно безсмислен акт… както повечето символизми).

Предизвикателство с кофа с лед

Тия дни светът е луднал по едно предизвикателство с кофа лед. И аз реших да се включа… но по мой си начин. (Ще разбереш как точно – след малко!).
Понеже съм тарикат, няма да се заливам с кофата по главата. Но пък ще го направя пак за една благородна кауза. (Чети по-нататък и ще разбереш каква…).

За да обясня по-добре, ще се наложи да започна по-отдалече. (Търпение!)