Дебелите книги казват, че ерозията е „пълно или частично разрушение на повърхността на нещо под влияние на външна среда“. А в преносен смисъл пък означавало „разрушение на нравствени, духовни принципи, устои“… Както често (ми) се случва, разни дребни житейски случки (дали пък не трябваше да напиша „дребни“?) понякога ме карат […]

Ерозия


Казвал ли съм ти скоро, че се обичам? Не бързай да ме обвиняваш в егоизъм, нарцисизъм или някакъв друг -изъм. Ще обясня. Или поне ще се опитам.

Казвал ли съм ти скоро…


Обичам да готвя (и да се хваля с това във Facebook), но много рядко гледам кулинарни предавания. Но, вярвайте ми, днес няма да говорим за кулинария. Снощи - съвсем "случайно" - попаднах на едно ново, поне за мен, предаване по Нова ТВ: „Кошмари в кухнята“. И го изгледах докрай. Неслучайно. Признавам си, че досега съм имал известни предразсъдъци към подобен род предавания - а и към всички риалити шоута. Но не съм бил прав. Светът е голям и (бизнес) уроци дебнат отвсякъде. А този път, в ролята на учител ми бе популярния Шеф Иван Манчев.

Бизнес уроци от Chef Манчев



1
Този ден ми е подарен. Ще приема този дар със смирение и благодарност. Този ден ми е подарен. От децата на децата ми - защото всеки мой дъх, всяка моя стъпка и действие променят не само моите съдбини, но и на цялата Вселена.

Този ден…


Павел Вежинов има един прекрасен разказ, който помня още от юношеските си години - "Когато си в лодката". Всъщност, вече не помня много добре самия разказ, но трудно мога да забравя онзи цитат (така и не разбрах точно на кого се приписват тези думи - дали на Моисей или на Галилей), от който идва и заглавието на разказа:

Когато си на ръба на лодката


Някой беше казал, че смъртта е края на един живот, но не и на една връзка... Така се случи, че и с двете ми баби загубих връзка много преди да ги загубя в буквалния смисъл. Вината вече е без значение. А и никога не съм преставал да чувствам тяхната любов.

Маминка…



Вали дъжд. И е хладно. Вече мирише на есен. Любимият ми сезон и любимото ми дъждовно-мъгливо време... Още е едва 6 сутринта и София все още е един спокоен и тих град. Шофирането по почти пустите улици е отпускащо и приятно. Остава почти час до обичайния апокалипсис. В такива моменти обожавам да слушам музика докато шофирам. Избирам я според времето навън. И настроението вътре.

Дъждовнишки


Малта, 3 септември 1992-ра. Тук съм вече близо половин година, а сестра ми - в България - всеки момент трябва да роди първото си дете. Всеки ден, преди да отида на работа, минавах през една кабинка за международни разговори и се обаждах на мама - за да разбера станал ли съм най-после вуйчо.

Ziju Paulo


терапевтичен сеанс с елементи на блог-публикация (не е задължително да го четете... но поне музиката в края е хубава... нищо, че е кавър)

Не ме разочаровай!



Казаха ми го. Че "бълвам много - но не по същество"... И то с най-топли чувства ми го казаха. От което не ме заболя по-малко... (Има палачи, които старателно дезинфекцират брадвата си преди екзекуция, но по същество това е един абсолютно безсмислен акт... както повечето символизми).

По същество


Тия дни светът е луднал по едно предизвикателство с кофа лед. И аз реших да се включа... но по мой си начин. (Ще разбереш как точно - след малко!). Понеже съм тарикат, няма да се заливам с кофата по главата. Но пък ще го направя пак за една благородна кауза. (Чети по-нататък и ще разбереш каква...). За да обясня по-добре, ще се наложи да започна по-отдалече. (Търпение!)

Предизвикателство с кофа с лед


Случката е съвсем прясна. Отпреди 2-3 месеца най-много... (Не, че това е от значение). На "стари години" реших да тръгна на фитнес. Нали казват, че мъжете - на определена възраст - по(д)лудявали. Още повече...

Пълно вътрешно отражение