Преди няколко години спечелих 1000 лв от SMS-играта на шоуто „Стани богат“. Доколкото си спомням, това беше и първият път когато спечелих нещо въобще. (Като не броя един обрив на едно специално място – който си спечелих като млад, поради прекалената си наивност и доверчивост към нежния пол…). Отначало ми беше трудно да повярвам и […]
Ако бях котка, щях да се настаня в скута ти. И да се оставя да ме погалиш. Не защото аз имам нужда, а защото ти се нуждаеш от това. Котките са великодушни… Ако бях котка, щях да те разбирам без да има нужда от разговори и обяснения. Котките винаги знаят как се чувстваме. Не им […]
Ако сте поет, няма начин да не ви е хрумвало, че „патриотизъм“ се римува много добре с „идиотизъм“. Но дори и да не сте – може, все пак, да сте усещали подсъзнателно такава връзка между тези две понятия. Особено ако сте виждали и чували поне някои от съвременните „патриоти“… Както всяко друго нещо, присъщо на […]
След измиването на очите, зъбите и някои други важни части на тялото, логично следва закуската. А после идва ред на третото по важност събитие за началото на деня – да проверя кой какви ги е свършил във Фейсбук. Докато аз съм бил принуден временно да се откача поне за малко и да се логна във […]
Интернет може да има куп недостатъци и кусури, обаче едно не може да му се отрече – среща те с най-различни интерсни личности и „цветни“ хора. И под „цветни“ нямам предвид цвета на кожата, а онова, което ги отличава рязко от сивотата на тълпите и масовката… С Явор Имамов се запознах точно така – чрез […]
Продължавай да пишеш! Нищо, че ще продължават да не те разбират. Или да те разбират погрешно… Продължавай да пишеш! Въпреки тези, които ще те заливат с чернилката на собствените си страхове, маскирани като мъдрост от последна инстанция… Продължавай да пишеш! Не заради другите – заради спасението на собствената си душа! Продължавай да пишеш! Дори когато […]
Сега ще изкажа едно твърдение, от което на даскалиците по литература ще им се прииска да се хванат за… кобура. Като Гьобелс… (Макар че, току-що попаднах на един текст, в който се твърди че тази крилата фраза всъщност идва от една немска пиеса, а не от въпросния немски кретен). Ето го и него: в сравнение […]
Все по-често срещам – във Facebook, разбира се… аз почти не се срещам с хора другаде – жени и мъже, чийто семеен статус е обявен за „обвързан“ или пък „сложно е“. Зад първия израз се крие нещо като „живея там с един (една), ама единия от нас го е страх да се обвърже наистина“. А […]
Ако ви куца латинският, подзаглавието по-горе на нашенски се превежда като „Глас народен – глас Божи!“. (А пълният израз е Vox unius, vox nullius, vox populi, vox Dei – ама това и аз не го знаех… преди да го прочета където трябва). Принципно, аз не съм голям привърженик на демокрацията. Щото демоса по презумпция мисли […]
Стояха пред вратата. Все едно току-що са дошли. Но всъщност стояха тук отдавна. Цяла вечност… Никой не даваше признаци на нетърпение. Или недоволство. И никой не говореше със другите или дори със себе си. Тя също само си стоеше там. Вратата. Дървена и древна. Дори създаваше усещането, че е направена преди началото на света. На […]
За какво са приятелите – ако не те предизвикват? Ама не на дуел или да участваш в турнир по спортни танци – а на нещо като блогърско предизвикателство. Все едно да канят Марадона на турнир на малки вратички… 😉 Моят дългогодишен приятел и пламенен блогър – Иво Апостолов – ми хвърли ръкавицата. А аз я […]
Като излязох сутринта пред блока – изненада! Нощес неизвестен вандал е залял с черна боя колата ми. Обилно – отпред на стъклото и отстрани, на шофьорската врата. Сега розовият ситроен (да, розов! трябваше да видите как ме гледат хората когато аз – с цялото великолепие на своите 100 и кусур килограма – излизам от него […]