Липсва ти слънцето? Липсват ти неговите лъчи? Може би просто ти липсва лятото… Или детските ти мечти… … Липсва ти топлината? На отминалите ни нощи? Може би ти липсвам не аз – а Любовта. Все още… … Липсва ти прегръдка? Липсват ти моите топли ръце? Може би и ти им липсваш понякога… Но от сърце… […]
Хората понякога са толкова глупави (или слепи), че си мислят, че природните закони важат за всичко останало – но не и за тях. Обаче Вселената – рано или късно – ни поставя там където, ни е мястото. Защото ние сме само част от Всичкото – и законите за Всемира са и нашите правила за живот. […]
Знам, че мразите предварителните уговорки, но се налага още в началото да уточним две неща: 1. Ако нещо в настоящата ми публикация ви обиди или засегне – седнете някъде на спокойствие, затворете за миг очи… и с ръка на сърцето се запитайте дали само аз съм виновен. Или пък сте се разпознали някъде между редовете […]
Оня лаф – че любовта на мъжа минавала през стомаха – може да се тълкува по различни начини. Аз например, тази сутрин станах рано-рано – за да приготвя пържени филийки. От любов… Любимата ми има празник. И много обича пържени филийки. Затова реших да я изненадам. Освен това, тя много обича и рози. Винаги й […]
Повярвайте ми, скъпи съотечественици – бедата на българина е, че знае прекалено много! И разбира от всичко. Най-вече от политика, футбол, здравеопазване, телевизия, държавно и местно управление, икономика, бюджет, заплати, здравеопазване… и икебана. Но и от почти всичко останало… Не знам дали някога ще ми дадат Нобелова награда за икономика, но дори и моят талант […]
Пуши ми се та ми се реве! Неистово ми се пуши, беееее! Ама не бива. Не трябва. Забранил съм си. От Нова година досега стискам зъби. И дишам дълбоко… Сигурно ще живея допълнително най-малко още 5 години отгоре. Но ще се самоизмъчвам поне двойно повече… То да беше само пушенето! Всичките хубави неща са ми […]
Ако от заглавието все още не ви е просветнало, да си го кажа направо: днес пак ще имате среща с тъмната ми страна. Която всъщност е по-скоро като окраска на далматинец, но пуританите и неизлечимите бастуни я приемат като черна котка, която се изпречва на пътя им – в този иначе толкова приятен за изтънченото […]
Не знам как е при другите блогъри, но аз пиша за нещо когато чувствам, че имам някакъв проблем. Най-общо казано. И нерядко това (че съм писал за проблема) изчерпва усилията ми по решаването му (т.е. съвестта ми е успокоена или поне приспана). Но не винаги става само това. Понякога дори аз се „заразявам“ с ентусиазъм […]
Сега разбирам много добре мазохистите. Да обичаш болката си е поне една идея по-благородно, отколкото да си садист. Но това няма кой знае какво значение… Всеки е такъв, какъвто е допуснал да стане. Понякога с действията си. Но много по-често – с бездействието си. Така стоят нещата… Седиш в тъмното и си говориш сам. Не, […]
Такова чудо не е било! Обикновено се втечнявам тотално и ме мързи да гледам чак в петък предобяд. А сега – още в понеделник сутрин. На всичкото отгоре, цинизмът, дето друг път ме навестява чак по тъмно, днес ми е кацнал на езика още в ранни зори. И от сутринта ги ръся едни… И участник […]
Уикендът е времето, през което се предполага, че трябва да си починем. От това, дето ни е натоварило през изминалите пет делника… Ако от понеделник до петък ви е писнало от грубостта и безпардонното поведение на повечето индивиди от вашия биологичен вид, от липсата на такт и внимание, от нехуманното отношение към… с две думи […]
Когато им разкажат виц, 99% от българите казват знаменитото: „Аз тоя виц го знам – ама по друг начин!“. Когато се случи на родна земя да стъпи някое величие и да направи лекция, семинар или друго подобно събитие – пак при нас нещата не са като при другите народи. След събитието, ще подочуете поне половината […]