Първо, да си кажа, че съм патриот. Въпреки, че след тази ми публикация някои може да приемат нещата прекалено сериозно. Или прекалено повърхностно… Моят патриотизъм обаче е един особен вид. Не е от масовият тип „Булгар, Булгар!“. Въпреки, че и моят гръден кош е доста обрасъл и обичам да се плацикам в басейните – ама […]
Аз съм Икар. Този, който искаше да избяга от робството. Аз съм Икар. Този, който полетя към Слънцето. Аз съм Икар. Който не послуша бащините си съвети… Аз съм Икар. Който отлетя прекалено нависоко… Аз съм Икар. Който падна – но преди това летя. Аз съм Икар. И името ми стана легенда… Аз съм Икар. Загинал […]
Про-падането сигурно е когато паднеш като професионалист – звучно, гръмко, с вдигане на много прах и тупурдия. Непрофесионалистите просто падат като аматьори. Или като гнили круши… За професионалното пропадане се изисква не само професионализъм, но и поне малко артистизъм. Талант! Не е вярно, че само от високо се пада най-болезнено. Ако тялото (или душата) ти […]
Днес празнуваме Вяра, Надежда и Любов – да са живи и здрави всички, които носят тези имена и тези ценности в сърцето си! Реших да поздравя всички празнуващи, отново не със свои собствени думи, а с един специален текст. Това е нещо, което ще откриете – в съкратен или видоизменен вид – на много места […]
За мечтите, мечтаенето и мечтателите съм писал в блога си и преди – и то не веднъж и дваж. Защото аз самият (все още) съм мечтател. Но днес няма да ви разказвам какво аз мисля за мечтите – само ще ви споделя едни от най-любимите си цитати на тази тема. Пък може някои от тях […]
Най-древната професия има доста недостатъци. Един от тях е, че трябва да си сваляш гащите и да лягаш по гръб – дори когато нямаш кой знае какъв мерак за това. Един от най-модерните занаяти – това да си блогър – има доста прилики с въпросната древна професия. Понякога просто ТРЯБВА да пишеш по определени теми. […]
Пламен Русев е от хората, които определено не страдат от излишък на свободно време. Особено напоследък – когато новият Webit почти чука на вратата. Нормално е – когато на плещите ти лежи организацията (за втори пореден път) на най-голямото маркетинг, рекламно и интернет събитие за Централна и Източна Европа – да си доста зает с […]
Понеделниците са дните, в които имаме най-много надежда, че нещо може да се промени. За добро. И че ние самите можем да сме инициаторите и движещата сила зад тази промяна. Почти всички „велики“ решения за промяна започват от понеделник. Това, че обикновено приключват около сряда е съвсем друг въпрос… С днешната си шътокуа няма да […]
Най-масовото – и най-трудно лечимото – заболяване на човечеството не се нарича СПИН или рак. Името му е procrastination (отлагане, бавене, помайване). Но то е не по-малко смъртоносно от рака и СПИН-а взети заедно. Защото ни убива, преди още да сме умрели. Убива мечтите ни, надеждите ни… убива ги в зародиш, много преди да са […]
Легендата разказва, че преди много години съгражданите му похвалили един велик скулптор за великолепните му мраморни ангели, а той скромно отвърнал: „Просто е! Аз само взимам един мраморен блок и махам от него излишното!“. За да се превърне – която и да е част от живота ни – в шедьовър… не трябва да правим нищо […]
Преди малко ме информираха, че баш днеска било световен ден на психичното здраве. Пък и е петък… (Поправка: световният ден бил май чак след месец – ама карай да върви! У нас си е пълна лудница всеки божи ден…) А и ако обърнем известната поговорка (щото нали все сме си наопаки) – по-добре да се […]
Слуховете за моята блогърска смърт са силно преувеличени. За съжаление на много хора, не съм се отказал. Просто имах нужда от почивка. И камбаната не бие на умряло. Напротив – бие за събуждане. Отново съм на бойна нога – за поредната си шътокуа от виртуалния амвон на моя блог. (В друго време и при други […]