Завръщане с камбанен звън

Слуховете за моята блогърска смърт са силно преувеличени. За съжаление на много хора, не съм се отказал. Просто имах нужда от почивка.

И камбаната не бие на умряло. Напротив – бие за събуждане.

Отново съм на бойна нога – за поредната си шътокуа от виртуалния амвон на моя блог. (В друго време и при други обстоятелства, от мен може би би излязъл добър проповедник… но към днешна дата никоя религия не е достатъчно неопетнена и искрена, за да привлече сърцето и душата ми).

Връщам се – по-смирен от преди. Но това не е кравешкото смирение на приелия кармата си. По-скоро е нещо като power-saving режим – за пестене на нерви, енергия и сила. И изразходването им само за подходящи дела (и думи).

Завръщам се – без дори да съм бил другаде. Защото всички сме само тук и сега. Нищо, че се преструваме, че не е съвсем така.  (Лъжем само себе си!).

Идвам си у дома – без да съм забравил това, което е било, но и без да гледам назад. Имам нови идеи, не по-малко луди от предишните. И наистина не подозирате какво ви чака…

Може би занапред ще пиша по-малко за вас – и повече за себе си. Защото това е истинският начин да пишеш Истината…

Някой неща ще си останат същите. Други – никога повече няма да са както преди. Но така и трябва…

Защото не е важно за кого бие камбаната.

По-важното е кой има уши да я чуе…

Никой човек не е остров, затворен в себе си;

всеки е парченце от сушата, частица от океана;

и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,

тъй както ако нос е бил отнесен или домът

на твой приятел, или пък твоят собствен;

смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;

така че никога не питай за кого бие камбаната;

тя бие за теб.

Джон Дън (1572 г. – 1631 г.)

httpv://www.youtube.com/watch?v=nVxnNNGjubg