Знам, че мразите предварителните уговорки, но се налага още в началото да уточним две неща:
1. Ако нещо в настоящата ми публикация ви обиди или засегне – седнете някъде на спокойствие, затворете за миг очи… и с ръка на сърцето се запитайте дали само аз съм виновен. Или пък сте се разпознали някъде между редовете – и това не ви е харесало особено много…
2. За привържениците на чистотата на родната реч – „лузър“ е някак си по-меко от „загубеняк“, „нещастник“, „непрокопсаник“ и останалите му БГ-еквиваленти. Сори!
А сега вече може и направо по темата. За позитивните лузъри…
Няма начин да не познавате поне един такъв! Ето нещо като групов психопортрет:
Те винаги са широко усмихнати. В което, принципно няма нищо лошо.
Те винаги знаят наизуст поне 1001 цитата за положителното мислене. И ги бълват на конвейер в своя Facebook профил. (Понякога, освен чужди мисли, които звучат прекрасно, дори имат и свои такива… но това не променя особено положението им… малко по-късно ще обясня защо).
Те четат само положителна литература. От положителни автори. И ги препоръчват на всичките си приятели и познати…
Те посещават всеки курс за положителни натури, правилно дишане, успех в бизнеса, йога, паневритмия, рейки, Норбеков, финансова независимост… и каквото още се сетите. И в никакъв случай не твърдя, че който и да е от тези курсове или обучения не си заслужава парите (те рядко са безплатни)… но не в това е въпроса…
Проблемът на тези светли личности е, че си остават едни ухилени до ушите лузъри. И дълбоко в себе си не се чувстват истински щастливи и успели. Въпреки, че никога няма да си го признаят на глас…
Когато са насаме със себе си, едно тънко гласче вътре в тях продължава пискливо да ги тормози:
„Защо другите успяват – а аз не?! Нали уж правя всичко както трябва?! Нали уж постоянно мисля положително?! Какво пропускам?! Къде сгреших?! Защо само при мен това не работи?! Защо-о-о-о-о-о-о???“
Уважаеми положителни лузъри, толкова сте ми симпатични и толкова много ви обичам (най-вече, защото напълно ви разбирам и се идентифицирам, до голяма степен, с вас), че съм готов да ви дам верния отговор – при това НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО! Само срещу една усмивка – стига да не е прекалено снизходителна… 😉
И за да се направя на по-интересен, няма да ви отговоря директно, а с помощта на нещо като притча.
Представете си един млад, усмихнат и изцяло положителен фермер. (Ама истински, а не Фейсбук вариант… макар че същите принципи важи и за тях).
Представете си сега как младия фермер засява – с усмивка на лице, разбира се – нивата си. И после ляга на сянка под най-близкото дърво и започва да мисли положително.
Той не полива засетите семена. Но мисли положително…
Не ги окопава и не плеви бурените около тях. Но пък мисли положително без почивка…
Не си мръдва пръста, за да прекопае нивичката си. Но постоянно си представя мислено картината на буйните жита, които израстват. И пълните си хамбари… Визуализира!
И един ден отваря очи и вижда около себе си една буренясала ливада. И се чуди как така…
Досетихте ли се защо ви разказах тази история?
Положителното мислене е добра предпоставка за успех. Но си е само предпоставка…
Между нас да си остане, но тя дори не е задължителна. Ако младия фермер беше впрегнал воловете в ралото и беше псувал тежката си съдба, бога и царя – през цялото време, докато все пак оре – то жито все пак щеше да израсне. Въпреки липсата на положително мислене…
Защото лозето не ще молитва – а мотика! Добрите дела – без които успехът е само куха дума – също искат правилни ДЕЙСТВИЯ… а не САМО правилно мислене…
И ако сте направили първите няколко стъпки (мисленето), това съвсем не означава, че сте стигнали края на пътя (целта) – докато не направите всички стъпки (действия).
Така че, следващият път мислете много положително… но после наплюнчете длани и се хванете за мотиката!
Иначе – уверявам ви – ще се хванете за палците! Рано или късно…
Който както иска да ме разбира… ако въобще…
(Ако познаваш поне един позитивен лузър – изпрати му връзка към този текст! Може и да ти се разсърди… но може и да се събуди от сладката си дрямка. И да впрегне воловете…) 😉
httpv://www.youtube.com/watch?v=CIFCKSb1LNQ
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: Позитивните лузъри https://is.gd/fLuJP
Мухахахахаха, човече, 100% ще ти се обидят. Направо си им бръкнал в позитивните задници.
Пожелавам ти много „позитивен“ хейт 😉
Всъщност, проктологията ми е нещо като хоби… 😀
Аз пък не се обиждам. Даже ми беше забавно 🙂
Не виждам и причина да се обиждаш. Повечето от нещата, заради които те уважавам са се случили, т.е. са били действия, а не само красиви думи или мисли… 🙂
Хехе, верно дойде време и за урок номер две. И верно, аз съм доста по-вулгарен… Както и да е – хареса ми.
Аз също съм вулгарен. Даже още по-лошо – булгарен! 😉
Това е тавтология 😀
Елементарни и плитки разсъждения, получаваш слаб 2 брато.
Ако целта ти е цял живот да ореш и да псуваш си прав. Обаче едва ли има все още хора на които мечтата им е цял живот да „орат на нивата“.
При такъв тип дейност позитивното мислене не помага.
Но сега идва най-интересното – вече сме 21 век и има ИНТЕРНЕТ.
Правиш си например един позитивен профил в LINKEDIN и ти предлагат работа за 3000 EUR на месец, почти без да ти се налага да работиш. (това ми се случи на мен, не се базикам). А от друга страна пичките са направо луди по позитивно мислене. С усмивка и малко кеш всички „врати“ са отворени за теб.
Така че брат, ходи си ори на нивичката по цял ден и през ум да не ти минава, че има и други начини да преживяваш. Остави по-умните от теб да си живеят живота и не се опитвай да разбереш такива сложни теща като позитивното мислене!
Ако ми беше брат – щях да утрепам тате! 😀
А ти иначе си прав, разбира се! За всичко…
Айде, че Белчо и Сивушка тропат нетърпеливо!
Сори за бързия коментар, но нямам време – отивам към Linkedin, че ше свърши офертата дето ти плащат без почти да работиш.
Да съблазняваш „позитивни хора“ не е голямо предизникателство. Те до такава степен си вярват, че ще им се случват само прекрасни неща, че и да ги обидиш, излъжеш, изнасилиш, пребиеш, обереш – те ще ти простят на секундата и ще ти благодарят, защото ще знаят, че това по някакъв начин е за добро.
Ако базираш самочувствието си на успеха си сред неадекватни хора, правиш тав, което правят и те.
Единственото смислено нещо на този свят е да будиш уважение и обич у хора, на които се възхищаваш. Да получаваш прекрасни отзиви за работа, която СИ свършил добре. Това е истинското признание за себе си и то не може да дойде от слънчасали хора.
Толкова ми харесва коментарът ви, че ще си го разпечатам, ако нямате против 🙂
Хехе, браво – много важен материал. Мисъл, чувство и действие – иначе нищо не става, освен ако не си Кашпировски или Лео Ди Каприо 😛
…или Мис Перник Мокра Фанелка. 😉
Ха, доста се забавлявах на статията, но и доста се смях на един от коментарите.
Все пак ,да погледнем положително, и аз кат оедин позитивен лузър – с позитивизма е направена поне една крачка в правилна посока.
Защото депресиран уинър – има само по филмите :о)
Точно така – поне една крачка си напред! Сега ти остават само още хиляда и нещо – в същата посока! 😉
(на мен също, междувпрочем…)
Привет,
Браво за хубавата статия и хубавата гледна точка – подкрепям те!
Според мен обаче при ПЛ (позитивните лузъри) проблемът невинаги е от бездействие, а от подценяване на трудностите. Тоест, пренебрегват червените предупреждения с позитивно мислене, вместо да си отворят очите и да се преборят с тях. Дори при провал не си вадят правилните изводи…
И една приказка, която много точно пасва тук: „Опитът е това, което получаваш, когато не си успял да получиш това, което искаш“ =)
Не претендирам за изчерпателност. Даже и за Южна Добруджа нямам претенции…
А приказката си я бива.
Страхотна статия! Направо в десятката! Абсолютно вярно! И аз съм малко ПЛ! Май в повече понякога, но опита наистина трябва да влиза в действие за, да не забуксуваме по трасето! Важно е да го уловим и впрегнем! Това е трудното , но пък не е непостижимо /няма как, позитивизъм/!
Поздрави!:)))
Много ми хареса статията, макар че аз съм от може би по-кофти „породата“ на отрицателните лузъри хахаха Единственото „положително“ нещо, което може да се чуе от мен е всеизвестният лаф, че- да, зле е, но пък ще се влошава 🙂 И аз си лежа под дървото, но мрънкам, оплаквам се, прогнозирам апокалипсиси.. сякаш с това ще помогна на себе си или останалите. Иначе познавам индивиди, отговарящи на статията и много ме вбесяват, когато съм ядосана и ми отвърнат „така е било писано, не се нервирай“, „мисли позитивно, това е само лош период“, „щом не е станало значи не си го искала достатъчнооо силно“.. хм
Аз нещо не схванах: брат Петър за позитивен човек ли се има? 😛
Определено това ми стана една от любимите статии :)) От години се чудя какво ме спира всеки ден да си тегля един шут сама и да се засиля към работа, не само към мислене, хехе. Чудех се на моменти, само аз ли съм толкова сбъркана (или мързелива) или има и други.. Благодаря за статията, повдигна ми настроението. Ще си изпринтя няколко цитата за залепване на стената (редом до други, подтикващи към анти-лузър поведение). Поздрави!
Пламене, браво за статията. Сигурно, защото си от „моята кръвна група“ : )
Много съм обиден и засегнат! Това е една груба и безмилостна статия. А и това жито… как така си позволява да не расте след като мисля толкова положително?
:))) Ама трябваше някой да ни го рекне!
Добра статия!
В 10-ката!
Позитивизмът в действие е формулата !
Действие без позитивна мисъл е лутане в тъмното ,а позитивна мисъл без действие е застой слънце.
Една идея на автора за нова статия:
„Всички теоритични принципи ли са ефективни на практика?
И практиката на едни ,непремено ли е общовалидна теория?“
Подозирам вълната от дебати;-)
Сам ме помоли да коментирам по-често тук, въпреки че не спирам да те чета мълчаливо, затова ще си позволя да внеса малка корекция в сюжета на твоята „притчата“: ако въпросният фермер беше засадил на нивата си с канабис, вместо жито, щеше да стане по-богат, защото нямаше да му се налага да храни царя и народа. Даже и да го тикнат в царския затвор, пак те ще го хранят 🙂 А, като се събуди от дрямката и види силно буренясалата си нива, това би предизвикало само положителни мисли и емоции в него, както и в бъдещите му клиенти 🙂
Но стига съм се лигавил. 🙂 Има две крайности – на действието и на бездействието. Двете са съзнателни и двете понякога водят до никъде. Познавам колкото „позитивни лузъри“, толкова и негативни бачкатори, които са прекарали живота си в служба на другите и накрая са разбрали, че трудът им не струва и пукната пара, защото са живели както трябва, според чуждите очаквания, а не така както искат.
Ако трябва да избирам между положителните лузъри и негативните бачкатори с двеста лева пенсия, при всички случаи ще избера да приличам на първите. Те със сигурност са по-богати и прекарват времето си на тази планета доста по-добре.
А сега да дам и някаква „истина“ – съвет или препоръка. Очаква се от всеки такъв коментар, в който някой е решил да се направи на умник, като мен. 🙂 И ще ви я дам препоръката, с предварителната уговорка, че има 6 милиарда души на този свят и 6 милиарда правилни, но РАЗЛИЧНИ решения.
Препоръката ми е да четете правилата за успех в природата, а не в кодексите или в писаните от други хора книги.
На какво ни учи природата?
Да постигаме съвършенството без усилия!
Тече си малката рекичка, кротичко си ромоли, ама издълбала цял каньон! Дълбок, колкото да скачаш с парашут в него.
Значи природата ни учи И на постоянство.
Търпението се възнаграждава. Не може да си сменяш гледната точка всеки ден, да преимаш всякакви чужди вярвания за твои, да се луташ в различни посоки и да очакваш, че ще постигнеш някакво стабилно ниво на душевен комфорт и материален просперитет. Ще постигнеш точно това, което си заложил в „матрицата“ – лутане, смяна на посоката, объркване, хаос.
Значи, изберете си някаква посока (за предпочитане най-яката посока на света) и я следвайте докрай. Учете се от реката. Тя ви дава урок по действие чрез бездействие. В нормалното си състояния водата е най-спокойното и пасивно нещо, но под действието на гравитацията дълбае какньони. Под действието на вятъра опустошава градове…
Значи тя, по-мъдрата от вас, живялата десетки милиони години, го е постигнала, като е използвала пътя на най-малкото съпротивление. И е впрегнала външните фактори в реализирането на своята цел – да стигне до морето. Да се слее със себе си! При това не кои да е фактори, а най-неизменните и сигурни фактори, като гравитацията например.
Изберете си посока и използвайте енергията на процесите около вас, за да я следвате без особени усилия. Усилията ще ви превърнат в глупаци, това ви го гарантирам. Защото „всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие“ 🙂
Бъдете позитивни, пък ако ще и да ви наричат „лузъри“. По-важното е какво ви говори онова гласче вътре във вас, което споменава Пламен.
Успехът е въпрос на избор, но и въпрос на навик, на постоянство – в думите, мислите и делата. Борбата я оставете на отчаяните. Хубавите неща се получават лесно в тоя живот. Но понякога доста бавно. Учете се от реката.
Щом е така, вече ще приемам „Ти си гола вода!“ като комплимент! 😉
Хехе, не се бях замислял. Яко! 🙂 Научихме и „великата тайна на водата днес“, вече можем да си отдъхнем с чиста съвест 🙂
Добре е направено, Браво.
Нещата се свеждат до ДЕЙСТВИЕТО , защото и да имаш шанс може да го го подминеш с лека ръка ако бездействаш и само мислиш позитивно . Не че позитивното мислене не помага , но трябва да е последвано от действие, с което да покажеш , че поемаш в някаква посока и се стремиш нещата да се получат . Статията е много добра , който се замисли над нея може много да му помогне .
Преди всичко човек трябва да вярва в себе си, но не е достатъчно.
Трябва да има поне един съмишленик и една взаимна любов. Тогава може всичко!
Апелът на г-н Пламен Петров е следният, работете песимисти и не помисляйте за нищо хубаво, така или иначе според календара на маите ще живеем само до 21.12.2012г. Абе хора за какво ви е това ползитивно мислене, много сте прости…. Я вижте Пламен Петров си живее с псувнята на уста и в мисълта, то за повече явно няма място в неговия мозък !
Чакайте апокалипсиса и си визуализирайте трагедията в този ден- искате ли още по-образно да ви обрисувам…. кръв, летящи крйници и т.н….Просто красота !!!!!!!!!
Не спирайте да псувате. Явно Пламен Петров го бива САМО В ТАЗИ ОБЛАСТ. ХЕ ХЕ …Ето му идея може да съзаде собствена система по песимизъм – с заглавие „Най-арогнатната псувня“ , между другото много му подхожда на визията 🙂 хе хе …Курсове за каруцари и градинари! Кой ли друг би ги посетил ?!
Явно този г-н Племн Петров може да се види сам себе си в градинар…заспал под дърво ….Ако е чел за ефекта на огледалото ще ме разбере правилно :))
Ето още едно мнение с притча!
Нали са любимите на г-н П. Петров 🙂
Жена пътува в тролея и си мисли: „Пътниците – алчни грубияни. Мъжът – пияно животно. Децата – садисти и хулигани. А аз – толкова бедна и нещастна…“
Зад рамото й стои ангел-хранител с тефтер в ръка и си записва всичко по ред: 1. Пътниците – алчни грубияни; 2. Мъжът – пияно животно; 3. Децата – садисти и хулигани; 4. А аз – толкова бедна и нещастна…
Накрая прочита списъка и се замисля: – Боже, за какво й е нужно всичко това?! Но щом го иска, трябва да го изпълня…
тцтцтц Простотията на некои хора граници няма……….
Петров не се прай че много ги разбираш нещата……измисли си някакво друго занимание вместо да облъчваш хората FUCKING HATER
Ахаха – това е добро 🙂 И по-позитивно от повечето позитивни нахъсвания 🙂 Поздрави! Щастлива нова година, Пламски!
Щастлива и на теб, Мила!
Добро е, да, но аз не съм особено позитивна лузърка или каквото и да е. Имам си някои разбирания за позитивността, но едва ли е възможно и постоянно да си „на ниво“. Невъзможно е. Истината понякога се намира точно по средата. Накъде прочетох, че „Колкото пъти човек се опита да надхитри Бога и да излъже Дявола, толкова пъти се среща с Истината.“ Не вярвам в Бог, но Дявола може да е във всеки човек. Казано е, че лявата част на мозъка е потенциал към положително мислене, но едва ли е заплаха понякога да имаш и не-толкова весели мисли. Случва се.
Истината е някъде по средата…. Макар че аз като се замисля не мога да определя от кои съм. Май през цялото време мисля и то по-често негативно….
Истината е винаги по средата… (Ще спря дотук, щото нататък става малко нецензурно…) 😀
лозето не ще молитва – а мотика…:)
Точно! 😉
Действието е наистина много важно, но нека все пак не преиначаваме стремежа към добро. Съвременното общество наистина сме някак объркани, но всичко това са пътища, по които явно минаваме, за да стигнем до истината. А по повод спорта и йогата 🙂 моля ви, нека не преувеличаваме, това са полезни и здравословни техники на едни им допадат на други не. На който му харесва да ходи да бяга, друг да прави упражненията на Норбеков, трети да играе пинг-понг 🙂 Здраве да е! Мисля, че бягството от проблемите и тяхното отричане не е позитивно мислене. Всичко си има своите крайности явно. Стремежа към градивното и старанието ни с любов в начина ни на живот към по-добро, какво все пак мислите за това? Може да бъдете разбран по много начини, но и вие сте циничен и краен все пак. Притчата наистина е много показателна, само с мечти нищо не става, трябва много да се действа за постигане на мечтания позитивен начин на живот. Това няма да стане ако отричаме ситуацията си, а напротив, трябва да я осъзнаем, за да я подобрим. Благодаря все пак, радвам се, че някой все пак отваря път и на тази гледна точка. Искам да цитирам един доктор психолог:“Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си.
Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни – наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. Смисълът, базиран на връзката с действителността, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред.“
Повече https://love-aholic.com/2013/01/pozitivnoto-mislene/#ixzz2HFA8iMWn
Добре казано е и статията е едно добро допълнение към вашата гледна точка.
Pingback: Ерозия