IncomeEDU Live Webinar

Разговор в тъмното

 СТУДЪТ ОТВЪН Е ПОНОСИМ. СТУДЪТ ОТВЪТРЕ МОЖЕ ДА ТЕ ИЗПЕПЕЛИ…

Сега разбирам много добре мазохистите. Да обичаш болката си е поне една идея по-благородно, отколкото да си садист. Но това няма кой знае какво значение… Всеки е такъв, какъвто е допуснал да стане. Понякога с действията си. Но много по-често – с бездействието си. Така стоят нещата…

Седиш в тъмното и си говориш сам. Не, че е съвсем тъмно – но така би било някак си по-поетично. И съвсем сам не си, но да не бъдем дребнави… Всъщност, кого заблуждаваш?! Знаеш, че си дребнав. И то колко!

И че си пъзльо знаеш. Страх те  да живееш днес. Затова все правиш планове за утре. Или си спомняш какво е било вчера…

Страх те е, че евентуално би могъл да станеш този, който наистина би искал да си. Щото тогава ще ти се наложи да се разделиш с тези, с които сега ти е удобно да бъдеш…

Всяка сутрин искаш да започнеш живота си отначало. На чисто…

И всяка вечер разбираш, че пак си се провалил. Че си същият.

И въпреки това – заспиваш с надеждата, че утре Промяната може би все пак ще се случи.

Толкова много години, толкова много опити и провали – и ти още вярваш, че е възможно!

Още не си се предал… Това е или много извратен мазохизъм – или геройство.

Героите не са актуални .Умират прекалено млади. Подлеците винаги ги надживяват…

Но ти не ставаш и за подлец. Просто не си от тази кръвна група…

Ставаш, обаче, за клоун. От най-тъжните…

Дон Кихот, който сам си сковава по една вятърна мелница – с голи ръце – всеки божи ден.

Санчо Панса, който е толкова жалостив, че вместо да язди магаренцето си – го носи на гръб.

Смешен си… толкова си смешен, че чак ми иде да те прегърна.

И да поплачем заедно.

Като излеем насъбраното и ни поолекне – можем да продължим нататък.

Стъпка по стъпка, напред по левия тротоар на безкрайното Авеню на Амоняка…

И един ден ще стигнем най-после до Обратната страна на Луната.

httpv://www.youtube.com/watch?v=NK-_2G7MMgc

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

8 коментара за “Разговор в тъмното”

  1. lilia каза:

    Не мислех че така ще стане.Но уви.Така че чакам търпеливо промяната.Водиш!

  2. Валентина каза:

    Хубаво. Но безкрайно тъжно ! Да поплачем над слабостта си!

  3. anonimous каза:

    Drug variant e predi da si legne6 sled kato si razbral 4e i v tozi den ni6to ne se e promenilo, e da napi6e6 ne6to surceilziqtelno i da uspokoi6 suznanieto si 4e pone tova e 4ast ot promqnata i da produlji6 da procastinate-vash i na sledvashtiq den.

  4. Пенка каза:

    Хубаво написано, и всеки го е преживял навярно…. и пак изплуваме, така сме хората – учим се всеки ден и всеки час, всяка секунда, от случки, от други хора, от децата си….. Надеждата крепи човека, а ако започнем да се събуждаме всяка сутрин с благодарност за новия ден, и слънце в сърцата си, започнем да забелязваме красивите неща около нас, птичките, които почти не забелязваме, а те са толкова свободни , малките цветя, които Бог (или както всеки иска да го нарече) е оцветил с различи цветове, спрем да мислим само за себе си и за това колко сме нещастни или неуспяли и се погрижим за някой друг, например обърнем внимание на детето си, което цял ден не е вкъщи, а вечерта сме твърде уморени, за да усети то нашата обич……, тогава животът започва да ни подарява все по-хубави мигове…..

  5. Любка Лазарава каза:

    Дано го прочетат повече хора.Добре и точно написано послание.Много от ситуациите съм преживала ,но важното е да успееш да се изправиш въпреки всичко.Всеки се е спъвал и падал но трябва да намираме сили ,защото в това е смисъла на живота .Няма по-лошо нещо от отчаянието и очакването на нищото.

  6. Lin Vesel каза:

    Моля да ме извинят всички не разбиращи английски, но цитата ми е в оригинал:

    Dan: I want Anna back.
    Larry: She’s made her choice.
    Dan: I owe you an apology. I fell in love with her. My intention was not to make you suffer.
    Larry: So where’s the apology? Ya cunt.
    Dan: I apologize. If you love her you’ll let her go so she can be happy.
    Larry: She doesn’t want to be happy.
    Dan: Everybody wants to be happy.
    Larry: Depressives don’t. They want to be unhappy to confirm they’re depressed. If they were happy they couldn’t be depressed anymore. They’d have to go out into the world and live. Which can be depressing.

    Тъжното е или поне моите лични наблюдения показват, че по-голямата част от хората правят описаното в блог поста от днес и изказаното в последната реплика на Лари ( репликите са от филма Closer (2004))

    Хубавото е, че има хора, които се замислят и се опитват да правят поне по една мъничка стъпка във вярната посока всеки ден.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes