Казаха ми го. Че „бълвам много – но не по същество“…
И то с най-топли чувства ми го казаха. От което не ме заболя по-малко…
(Има палачи, които старателно дезинфекцират брадвата си преди екзекуция, но по същество това е един абсолютно безсмислен акт… както повечето символизми).
Сега разбирам много добре мазохистите. Да обичаш болката си е поне една идея по-благородно, отколкото да си садист. Но това няма кой знае какво значение… Всеки е такъв, какъвто е допуснал да стане. Понякога с действията си. Но много по-често – с бездействието си. Така стоят нещата… Седиш в тъмното и си говориш сам. Не, […]