Продължавай да пишеш! Нищо, че ще продължават да не те разбират. Или да те разбират погрешно…
Продължавай да пишеш! Въпреки тези, които ще те заливат с чернилката на собствените си страхове, маскирани като мъдрост от последна инстанция…
Продължавай да пишеш! Не заради другите – заради спасението на собствената си душа!
Продължавай да пишеш! Дори когато човешката злоба почти е прекършила крилете – или пръстите ти…
Продължавай да пишеш! С надеждата, че може би, евентуално, вероятно…си успял да промениш света. Поне малко…
Продължавай да пишеш! Не защото можеш – а защото не можеш да си позволиш да спреш.
Продължавай да пишеш! С ясното съзнание, че си просто един от многото… Че утре всичко, което си написал днес, ще бъде забравено в някой далечен ъгъл на кибер галактиката…
Продължавай да пишеш! Дори когато от върха на перото ти започне да капе кръв…
Продължавай да пишеш! Сякаш няма утре… (И този ден – все някой ден – ще дойде).
Продължавай да пишеш! Това е твоето наказание.
Продължавай да пишеш! Това е твоето благословение.
Продължавай да пишеш! Кой ако не ти?!
Продължавай да пишеш! Просто недей да спираш…
Продължавай да пишеш! Някой трябва да покаже пътя…
…
httpv://www.youtube.com/watch?v=oXf2PbEPQ-Yэ
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Въй-въй – дано не ми се окосмят така ръцете…
За поста и за ината – комплименти 🙂
да, продължавай да пишеш, има кой да продължи да чете! Успех!
благодарско 🙂
има моменти, когато имам нуждата да прочета нещо такова 🙂
за да си възвърна смеслостта 🙂
уф, и аз за ръцете се хванах (и губерите по тях), с тия рунтавелки ли бъркаш в меда :)))))))))
Нямам думи! Много истинско! Много!
Продължавай да пишеш…..Харесва ми написаното от теб!
Много драматично! Много художествено и с апломб! И откъде тази предубеденост? или склонност към мелодраматизъм – ах, аз неразбраният? сам сред вълци? …. Като се махне горепосоченото и остане само рационалната идея – „човек трябва да пише!“ … е тя ми хареса! … и гласувам.
Обещавам – тържествено – вече никакъв мелодраматизъм и апломб!
Само рационална идея!
(за да не мирише…)
На фалш намирисва. Сори.
…Въпреки всичко горе-споменато…Продължавай да пишеш! Не спирайте!На правилния път сте,това е вашата дарба!
Без думи…секна дъх…
„Продължавай да пишеш! С надеждата, че може би, евентуално, вероятно…си успял да промениш света. Поне малко…“
За света не знам, но малко от малко може да настъпи примирие поне между българите. В момента сме умствено обезверени и сърдечно окаменели. Колкото повече хора вземат участие да се върне поне малко благоприличието в отношенията ни, толкова по-добре. „Манастирът тесен за мойта душа е….“