Черна злоба и розови ситроени

Като излязох сутринта пред блока – изненада! Нощес неизвестен вандал е залял с черна боя колата ми. Обилно – отпред на стъклото и отстрани, на шофьорската врата.

Сега розовият ситроен (да, розов! трябваше да видите как ме гледат хората когато аз – с цялото великолепие на своите 100 и кусур килограма – излизам от него като руски танкист насред Прага…) прилича на нещо, върху което е повърнало някакво грозно и черно чудовище…

Колата даже не е моя. Миналото лято я взехме  „назаем“ от роднина, тъй като временно бяхме останали без автомобил. И понеже е малка и икономична, аз продължих да си я карам на градско. Но от поне 3-4 месеца си стои така пред блока (карам си другата кола) и очевидно това е било трън в окото на някой комшия…

Но вместо да ми го каже в очите, страхливото копеленце е предпочело да действа по друг начин. Така действат подлеците и страхливците – анонимно, на тъмно, под прикритието на мрака…

Сега злосторникът сигурно се крие в дупката си и потрива доволно ръце. Горкичкият! Представяте ли си колко съсухрена и мумифицирана трябва да ти е станала душицата – че едничкото ти удоволствие да бъде някаква такава мръсотия?! Да залееш някого – или нещо – с чернилка… И да се кефиш отстрани…

Разбира се, че побеснях при гледката на поруганото ми возило. Но вече закъснявах за работа и дори нямах време да разглеждам подробно щетите…

Обаче, докато шофирах някак си се успокоих. Защото осъзнах, че за мен това е само тест. Дали ще се поддам на Тъмната страна…

Овладях първоначалното си неистово желание да го хвана за гушката и да блъскам муцуната му в чернилката. Това би означавало да стана като него.

Отказах се и да търся възмездие чрез родната мили… полиция. Тя пази Веско Маринов, но за мен едва ли ще си мръдне пръста. Пък и искам да си спестя фатмашките бисери и мъдрости. (По неизвестни причини, в такива моменти униформените ги избива на нездрава философия, заради която постоянно трябва да си повтаряш наум, че тоя гъз отсреща всъщност е служебно лице…).

Общо взето се успокоих. И приех нещата такива, каквито са. Имам други цели и приоритети в живота – и те не са да си късам нервите с неизвестни страхливци. Ще направя каквото трябва – но нищо повече.

Ако позволим на мръсниците и подлеците да ни отклонят от пътя ни – това би означавало те да спечелят!

Ако въпреки всичко продължим по пътя си – техните злини и мръсотийки ще бъдат лишени от живителен сок, също като изтръгнатите бурени от плодородната нива…

И още нещо ме накара да не мисля за отмъщение. Когато мръсникът е изсипвал чернилката си върху колата, аз най-вероятно съм си спял кротко в леглото. И не съм го видял…

…но Някой Там Горе вижда всичко!

httpv://www.youtube.com/watch?v=8nXkbYJxNak

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

14 коментара за “Черна злоба и розови ситроени

  1. PLAMEN SHOPOV

    Живуркаме, а мислим, че живеем,

    сънуваме, а мислим, че летим.

    Презираме, а мислим, че милеем,

    застиваме, а мислим, че горим.

    Обичаме, а ревност ни разяжда,

    гордеем се с имоти и коли.

    Заспиваме с неутолена жажда,

    събуждаме се с розови мечти.

    Преструваме се, правим кариера,

    а тъпчем като роби в пепелта.

    Запътени към евроманиера,

    забравяме за порива в кръвта.

    Гордеем се, а вътрешно ридаем,

    душите си лекуваме с лъжи.

    Дребнаво и уверено се каем,

    а от срама притваряме очи.

    Кога ще проумеем, че в живота

    най-ценното е себе си да сме?!

    Не е ли време пътя на съдбата

    да ръководи вярното сърце?!?

  2. Майк Рам

    Мъдро решение. Оти да се косиш, като че ти мине? Ама в първия момент боли. От обидата, че има хора, които те мразят, а ти даже не знаеш защо. Ей това ми е най-трудно да преодолея. Иначе и с моята кола съм имал такива преживявания. Какво да правиш – човещинка…

  3. Игнатова

    Само да попитам- така вмъкната думичката „пръстта“, в този контекст, не ли се пише с едно “т“. 🙂

    1. Пламен Петров Автор

      Само да отговоря – така се пише! Поправих се… И благодаря за бдителността! 🙂

      Едно време си имах нещатна редакторка и тя ме е поразглезила, но влизам във форма….

      (А тая дума за два дена два пъти я греша – питам се защо?!)

      1. Игнатова

        Не знам… може би, защото съществува същата дума, но с две “т“- та 😛

  4. Pingback: И слезе Мойсей от сървъра… | Blogatstvo.com

  5. Petya Popova

    Все пак съществува и другата възможност и ти да не си прав и да пречиш на другите.Вероятно са сметнали,че не искаш да се простиш със старото си возило и си го изоставил,а сега паркингите не стигат поне при нас е така и са ти намекнали,не,че ги оправдавам за начина.За едно си напълно прав има още да се учим на комуникация.

  6. nicofree.bg

    Сега след като си се успокоил, ако откриеш кой е, можеш да му хвърлиш един методичен и добре обмислен бой , вместо хаотичното масивно налагане, което малкото човече заслужава.
    Разбира се, ако можеш да му простив вътре в себе си, това би бил един висш пилотаж в развитието на духовното и ти го пожелавам от все сърце. :о)

  7. Любка Лазарава

    Никога няма да разбера тази злоба която кара хората да правят зло на другите.Колкото и да учиш някого на добро,но той си е лош по природа,ще пълзи и пак ще допълзи до злото,няма да се спаси от него.

  8. todor

    Много добро предизвикателство за теб Пламене, Само трябва да поемеш отговорността за случилото се . 100% !!! Възможен отговор :значи е дошло време да си купя нова кола, например 2 пъти по-скъпа. В друг превод :“знак за действие“, само ти можеш да го разшифроваш правилно.
    Мир на всички ви.
    Тодор.

    1. Пламен Петров Автор

      Колата даже не е моя – на наш роднина е. Но няма значение…

      Оказа се даже, че не било черна боя – а отработено масло.

      Лошото е, че сега гледам ВСЕКИ комшия под вежди. До доказване на противното…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.