Като излязох сутринта пред блока – изненада! Нощес неизвестен вандал е залял с черна боя колата ми. Обилно – отпред на стъклото и отстрани, на шофьорската врата.
Сега розовият ситроен (да, розов! трябваше да видите как ме гледат хората когато аз – с цялото великолепие на своите 100 и кусур килограма – излизам от него като руски танкист насред Прага…) прилича на нещо, върху което е повърнало някакво грозно и черно чудовище…
Колата даже не е моя. Миналото лято я взехме „назаем“ от роднина, тъй като временно бяхме останали без автомобил. И понеже е малка и икономична, аз продължих да си я карам на градско. Но от поне 3-4 месеца си стои така пред блока (карам си другата кола) и очевидно това е било трън в окото на някой комшия…
Но вместо да ми го каже в очите, страхливото копеленце е предпочело да действа по друг начин. Така действат подлеците и страхливците – анонимно, на тъмно, под прикритието на мрака…
Сега злосторникът сигурно се крие в дупката си и потрива доволно ръце. Горкичкият! Представяте ли си колко съсухрена и мумифицирана трябва да ти е станала душицата – че едничкото ти удоволствие да бъде някаква такава мръсотия?! Да залееш някого – или нещо – с чернилка… И да се кефиш отстрани…
Разбира се, че побеснях при гледката на поруганото ми возило. Но вече закъснявах за работа и дори нямах време да разглеждам подробно щетите…
Обаче, докато шофирах някак си се успокоих. Защото осъзнах, че за мен това е само тест. Дали ще се поддам на Тъмната страна…
Овладях първоначалното си неистово желание да го хвана за гушката и да блъскам муцуната му в чернилката. Това би означавало да стана като него.
Отказах се и да търся възмездие чрез родната мили… полиция. Тя пази Веско Маринов, но за мен едва ли ще си мръдне пръста. Пък и искам да си спестя фатмашките бисери и мъдрости. (По неизвестни причини, в такива моменти униформените ги избива на нездрава философия, заради която постоянно трябва да си повтаряш наум, че тоя гъз отсреща всъщност е служебно лице…).
Общо взето се успокоих. И приех нещата такива, каквито са. Имам други цели и приоритети в живота – и те не са да си късам нервите с неизвестни страхливци. Ще направя каквото трябва – но нищо повече.
Ако позволим на мръсниците и подлеците да ни отклонят от пътя ни – това би означавало те да спечелят!
Ако въпреки всичко продължим по пътя си – техните злини и мръсотийки ще бъдат лишени от живителен сок, също като изтръгнатите бурени от плодородната нива…
И още нещо ме накара да не мисля за отмъщение. Когато мръсникът е изсипвал чернилката си върху колата, аз най-вероятно съм си спял кротко в леглото. И не съм го видял…
…но Някой Там Горе вижда всичко!
httpv://www.youtube.com/watch?v=8nXkbYJxNak
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Живуркаме, а мислим, че живеем,
сънуваме, а мислим, че летим.
Презираме, а мислим, че милеем,
застиваме, а мислим, че горим.
Обичаме, а ревност ни разяжда,
гордеем се с имоти и коли.
Заспиваме с неутолена жажда,
събуждаме се с розови мечти.
Преструваме се, правим кариера,
а тъпчем като роби в пепелта.
Запътени към евроманиера,
забравяме за порива в кръвта.
Гордеем се, а вътрешно ридаем,
душите си лекуваме с лъжи.
Дребнаво и уверено се каем,
а от срама притваряме очи.
Кога ще проумеем, че в живота
най-ценното е себе си да сме?!
Не е ли време пътя на съдбата
да ръководи вярното сърце?!?
Време е… 🙂
Мъдро решение. Оти да се косиш, като че ти мине? Ама в първия момент боли. От обидата, че има хора, които те мразят, а ти даже не знаеш защо. Ей това ми е най-трудно да преодолея. Иначе и с моята кола съм имал такива преживявания. Какво да правиш – човещинка…
Така е…
Ще ми мине!
Само да попитам- така вмъкната думичката „пръстта“, в този контекст, не ли се пише с едно “т“. 🙂
Само да отговоря – така се пише! Поправих се… И благодаря за бдителността! 🙂
Едно време си имах нещатна редакторка и тя ме е поразглезила, но влизам във форма….
(А тая дума за два дена два пъти я греша – питам се защо?!)
Не знам… може би, защото съществува същата дума, но с две “т“- та 😛
Или щото ми правят много кал напоследък… 🙁
Pingback: И слезе Мойсей от сървъра… | Blogatstvo.com
Все пак съществува и другата възможност и ти да не си прав и да пречиш на другите.Вероятно са сметнали,че не искаш да се простиш със старото си возило и си го изоставил,а сега паркингите не стигат поне при нас е така и са ти намекнали,не,че ги оправдавам за начина.За едно си напълно прав има още да се учим на комуникация.
Сега след като си се успокоил, ако откриеш кой е, можеш да му хвърлиш един методичен и добре обмислен бой , вместо хаотичното масивно налагане, което малкото човече заслужава.
Разбира се, ако можеш да му простив вътре в себе си, това би бил един висш пилотаж в развитието на духовното и ти го пожелавам от все сърце. :о)
Никога няма да разбера тази злоба която кара хората да правят зло на другите.Колкото и да учиш някого на добро,но той си е лош по природа,ще пълзи и пак ще допълзи до злото,няма да се спаси от него.
Много добро предизвикателство за теб Пламене, Само трябва да поемеш отговорността за случилото се . 100% !!! Възможен отговор :значи е дошло време да си купя нова кола, например 2 пъти по-скъпа. В друг превод :“знак за действие“, само ти можеш да го разшифроваш правилно.
Мир на всички ви.
Тодор.
Колата даже не е моя – на наш роднина е. Но няма значение…
Оказа се даже, че не било черна боя – а отработено масло.
Лошото е, че сега гледам ВСЕКИ комшия под вежди. До доказване на противното…