Хората са изтъкани от предразсъдъци. Особено пък българите. А най-вече – българските шофьори.

По цял свят различните марки автомобили си имат заклети фенове. У нас пък (както и при футболните фенове), най-характерното е, че не само си обичаме „нашата“ марка кола (до степен на „талибанство“), но и люто мразим почти всички останали. А тези, които карат и си купуват от „другите“ марки – са „пълни нещастници“ и нищо не разбират от коли, разбира се…

КОЛАТА И ЖЕНАТА

Имам шофьорска книжка от 22 години. Активен шофьор съм от около 12-13. Минал съм през най-различни марки и модели за всичкото това време (почвайки от „Трабант“ на старо и стигайки и до чисто ново BMW) и съм се убедил в едно: колата е като жената!

По няколко параграфа:

1. Всеки ти дава акъл как да я избереш – но в крайна сметка всичко опира и до късмет. И лични предпочитания…
2. Чуждата винаги привлича завистливи погледи, а новата почти винаги е по-добра от старата.
3. В началото е трудно, но като й свикнеш – удоволствието е доста по-голямо.

Имах изключителния късмет да съм сред първите „избранници“ на MOTO PFOHE (официалният вносител на марките Ford, Jaguar, Volvo и Land Rover) за една наистина уникална, поне за България, инициатива: специален тест-драйв за блогъри на новият Ford Focus. (Тук е мястото да благодаря най-искрено на Белла Стоянова – нейната компетентна помощ и съдействие направиха преживяването наистина незабравимо).

В продължение на цели 12 дни успях да тествам един от автомобилите – червената красавица на снимката по-горе – и днес ще ви споделя своите впечатления от тази забележителна (но уви – временна, за самия мен) придобивка.

НОВИЯТ FORD FOCUS

Като повечето нови издания на един и същ модел, новият Форд Фокус няма почти нищо общо със стария. Не че имам лични впечатления от предишното издание на Фокус-а, но съм ги срещал на пътя и не мога да кажа, че съм бил особено впечатлен…

… което определено не важи за колата, която тествах. На външен вид, определено няма да ви остави равнодушни. Не само заради червения цвят – заради който аз, като „заклет Левскар“, отнесох доста подигравки от приятели и познати…

Предницата на тази кола, задницата, фаровете, „мускулестите“ вежди над гумите… всичко във външния вид на тази кола излъчва сдържана агресия и предизвикателство. И бие на очи…

Честно казано, като я видях за сефте в автосалона, малко се попритесних, че с този спортен вид вътре ще е тесничко за човек с моите габарити. Напразно – седалката на шофьора се оказа доста удобна и в купето има достатъчно пространство за понаедрели момчета. (Никога няма да забравя първото ми влизане в този чисто нов автомобил – особено характерната миризма на кожа и още нещо…).

Паленето става с бутон отстрани на кормилото – ако не сте свикнали, ще ви трябва време, за да не посягате по навик и да търсите къде е ключа. На демонстрацията в шоурума на MOTO PFOHE в Люлин, имах възможността да покарам за кратко и друг тестови модел, който имаше и т.нар. стоп-система: изключва автоматично двигателя когато колата работи на място (на светофар или прелез, да речем) и при първото натискане на педала го включва пак за секунди. Екологично, а и икономично! Както се казва – с един куршум, два заека! А тези зайци ние отдавна ги гоним с двуцевката…

По време на същата демонстрация видях и още една нова функция на Focus-а, която пък направо ми „скри шапката“: автоматичното паркиране. Не е лесно да повярваш, че вече има такива екстри и че колата може сама да си намери място за паркиране и сама (като на автопилот) да се паркира на него. Но го видях с очите си – наистина е умопомрачително!

Когато дойде ред да го тествам и зад волана – стана малко излагация. Включих системата за автоматично паркиране, карах бавно покрай редицата коли, докато от екранчето на бордовия компютър ме информираха, че е намерено място за паркиране и от мен се иска само да включа на задна и да… пусна волана. Пуснах го, но секунда след като колата тръгна да се движи без моя намеса – аз инстинктивно натиснах спирачката. И блокирах целия процес…

Имаше демо и на други интересни екстри, но от тогава минаха почти три седмици и паметта май започна да ми изневерява…

С НОВА КОЛА НА ПЪТ

Напълно в реда на нещата е да ти трябва малко време да се адаптираш към всяка нова кола. В случая това стана изненадващо бързо. Взех Фокус-а в петък вечер и първото шофиране беше до вкъщи – а в събота сутрин вече бях натоварил в него цялата фамилия и препускахме за Пловдив (по-голяма част от видеоматериала в клипа по-долу е точно от това пътуване).

Както и очаквах, автомобилът е изключително стабилен на пътя – включително и при скорост лееееко над разрешените от закона 130 км/ч. А шофирането беше повече от удоволствие…

За първи път изпробвахме и екстри като двузоновия климатик, аудиото директно от моя iPhone (има си USB вход в жабката и докато телефона се зарежда може да се просвирват и записи от него), говоренето „без ръце“ (борд-компютъра се свързва с телефона чрез Bluetooth pairing), гласовите команди (това стана любимата играчка на моя син докато пътувахме), круиз-контрола (задаваш определена скорост и махаш крака от педала – изключително удобно на дълъг път) и доста други благинки…

На връщане от Пловдив ни поваля и дъжд – но автомобилът отново беше стабилен и безупречен. (Включително и откъм шума в купето – за пореден път се убедих, че новите дизелови двигатели нямат нищо общо със ревящите зверове отпреди 10-на години).

Седмица по-късно имах възможността да направя ново по-продължително извънградско кормуване по маршрута София – Велико Търново – София. И червената красавица отново се справи блестящо – този път натоварена с четирима мъже и доста багаж.

РАВНОСМЕТКАТА

Въпреки поговорката „На харизан кон – зъбите не се броят!“, много ми се щеше да намеря поне няколко кусура на този автомобил – за да не прилича всичко това на платена публикация. Но ще си призная, че почти се провалих…

В никакъв случай не твърдя, че тази кола няма недостатъци – всяка кола има!

На мен лично, винаги много ми липсва чистачката на задното стъкло – особено при дъжд – и няма начин да няма начин да има такава дребна „екстра“ и при седаните… но пък това не е и кой знае какъв проблем.

Единият от пътниците ми се оплака, че мястото до шофьора не било за човек с неговите габарити – не можел да си опъне хубаво краката. От друга страна, ако колата беше доста по-дълга или доста по-широка – със сигурност други пък щяха да недоволстват, че ще им е трудно паркирането… или пък нещо друго.

Забелязал съм, че и при жените, и при колите хората се оплакват от наглед уж обективни фактори – но истинските причини са си чисто субективни. (Особено ако шофьорите или кавалерите са си мрънкала и в живота като цяло).

Може да ви се стори много субективно, че сипя само хвалебствия и суперлативи, но тази кола наистина ми хареса. И без колебание бих я препоръчал на всеки, който търси нов, съвременен и икономичен автомобил. И не робува на предразсъдъци и „авторитетни“ мнения на всезнайковци…

А за да получите още по-обективна представа за новия Ford Focus – очаквайте съвсем скоро и специални изненади от MOTO PFOHE. Или прочетете ревютата на останалите колеги-блогъри:

Майк Рам: Новият Ford Focus – едно червено бижу

Никола Балов: Първи дни с Optimus Prime a.k.a. новия Ford Focus

Комитата: Приключението започна

Дзвер: Кръгче до Дряновския манастир и Боженци

За финал – едно наистина аматьорско клипче (повечето кадри са заснети от треперещите ръце на сина ми – на задната седалка на форда), но за сметка на това, направено от сърце:

httpv://www.youtube.com/watch?v=lS2dFhcqfIM