Вярвате ли в прераждането? Честно казано – не ми пука! Щото прераждането е като Господ. Ако Го има – няма значение дали вярвате, че го има или напротив. Ако Го няма – на всички ни е спукана работата!

Ама то и с прераждането май е така…

Както съществуването на Големия Шеф, така и дилемата за прераждането (има или няма) предизвикват в моя врачански мозък поредица от неудобни въпроси. На първо място, защо всички, дето твърдят, че знаят (спомнили си били) какви са били в предишния си живот, все твърдят, че са били ЗНАЧИМИ?!

Един познат ми сподели, че в един от предишните си животи бил римски император. (Сега е кмет на бивш окръжен град… което си е почти същото – въпрос на мащаб).

Друга една позната ми довери интимната си тайна – била видна куртизанка. В двора на някой от френските крале…

(Тя и сега си е такава – ама в задния двор. На едно бивше партийно величие….).

Преди много години и аз се подложих на някакъв подобен тест – „Открийте какъв сте били в предишния си живот!“. Тестът не беше съвсем категоричен – оказа се, че и аз съм бил древен владетел, но нямаше яснота дали на Китай или на Русия. Мене ако питате – все тая! (Но с ръка на сърцето – рускините ми допадат доста повече от китайките… с известни изключения).

Та на въпроса… Всеки е бил някоя велика или поне интересна личност – в предишните си животи. Никой не се хвали, че е прероден коняр, чистач на тоалетни във Версай (грешка, те франсетата май не са имали тоалетни по онова време) или скучен счетоводител…

Затова тази теория – с прераждането – доста ми куца. Пък и подбужда към негативни емоции. Не стига, че си завиждаме за толкова много неща в сегашните си животи („Иванови от третия етаж си купили нов 3D-телевизор – а ние още караме със старата плазма!“), ами трябва да се чепкаме и за миналите…

Освен това, Прераждането като концепция силно си противоречи с една друга концепция – за Ада и Рая. Макар че, честно казано, лично аз бих предпочел разнообразието на няколко нови живота (каквито и да са те), вместо скуката на адските тенджери под налягане или райските кьорсофри. (Да не говорим, че при прераждането все пак имаш някакъв теоретичен шанс за пълноценен сексуален живот – докато нито в Рая, нито в Ада, са ти гарантирани такива жизненоважни удоволствия).

Има и още нещо в цялата тази работа, което ми е доста мътно – кой, как и защо определя в какво или в кого точно ще се преродя?! Щото имам, все пак, право на рекламация…

Със сигурност сегашният ми живот щеше да е много по-гот ако се бях (пре)родил висок, рус и със сини очи. Вместо това съм тъмен балкански субект – със шкембе и съмнително чувство за хумор. (Очите ми са кафяви – поне когато не гледам на кръв).

А като гледам повечето ни политици (пък и не само наш’те), веднага разпознавам първообразите им от предишните животи. И са все от фауната: хиени, лисици, папагали, пауни, пуяци, кокошки… Има и доста амеби, чехълчета и зелени еуглени… (Брях, учил съм ги тия организми преди четвърт век – и още помня! Освен ако в предишен живот не съм бил даскалица по биология…)

Колкото до преяждането, при този процес на човек му става тежко, щото е прекалил с хубави неща. Затова ще ви пожаля – и няма да свеждам до вниманието ви останалите си прозрения за живота като такъв…

… въпреки че, може би вече е прекалено късно. И на доста от вас им се ще да ми кажат:

httpv://www.youtube.com/watch?v=0TAQU_1pT4s