Преди около месец ви запознах за първи път с информацията за предстоящия семинар на Сандро Форте в София (7 март, Интер Експо Център). Днес давам думата на един от организаторите на това събитие – Силвана Миленова – за да научите някои неща „от кухнята“ и да побързате да се регистрирате, докато още има от по-евтините […]
Има едно огромно огледало. Сигурно и ти си го виждал. Или поне си чувал за него… В него ежедневно се оглеждат милиони хора. И с всеки изминал ден стават все повече… Всеки вижда различни неща в това огледало. Защото то е много специално… Усмихнатите хора виждат там само усмивки. И стават още по-усмихнати… Тъжните хора […]
По времето когато все още бях ерген имаше два празника, които истински ме подлудяваха – Коледа и Свети Валентин. Толкова ме подлудяваха, че даже веднъж – беше малко преди Коледата когато за втори път бях тръгнал да ставам „софиянец“ – влязох в едно софийско кино (някогашното „Глория палас“) без да подозирам какво ме чака след […]
С Борис и Петър се познавам сравнително от скоро. Но когато разбрах за техния амбициозен проект Microweber – не се поколебах и за минута, че трябва да ги подкрепя. Не само защото са млади, нахъсани и талантливи. Нито пък само защото са българи, а такива софтуерни платформи с родно авторство не са никак много… Искрено […]
Те са навсякъде около нас. И стават все повече. А положението става все по-отчайващо… Виждали сте ги, но обикновено сме свикнали да се правим, че не ги забелязваме, да ги игнорираме или да им се подиграваме – във Фейсбук или на маса с приятели. Освен ако… нашето собствено дете не се превърне в нещо подобно. […]
Казват, че правилните хора идват в живота ти в правилния момент. И остават там завинаги. Свикваш с присъствието им. Не можеш без тях. Дори когато вече не се виждате толкова често, както преди. А само от време на време. Дори когато разговорите ви вече не са толкова проникновени – както някога. А обикновени, ежедневни… Но […]
Чудя се дали да се презастраховам – от подигравките на циниците и неверниците – с това, че тази нощ се събудих още „в ранни зори“ (някъде около два и половина) и може би от това мозъкът ми е разбъркан и не знам какви ги говоря. Или пиша… Но няма да е честно. Защото, всъщност, отдавна […]
От известно време ме е обзело някакво учудващо спокойствие. Учудващо, тъй като рядко съм спокоен. Направо не съм свикнал… (Но сега ми харесва. Честна дума.) На моменти това спокойствие дори е изнервящо. Изнервящото е, че не се нервирам – както преди. Но… както вече казах… дори това не може да ме нервира. Истински… Това ново […]
Голяма част от нашенците все още могат да бъдат охарактеризирани с шопската „мъдрост“ и верую на всеки нихилист и мърморко: „Ти на мене пари ми дай – не ми давай акъл!“. Но има и такива българи (за щастие – броят им, макар и бавно, все пак расте), които вече са осъзнали, че няма нужда да […]
Случи се днес. Но сигурно се е случвало безброй много пъти и преди. А подозирам, че ще се случва и занапред. Безчет. Всъщност, много неща се случиха. И продължават да се случват и в момента. Само че, не мога да разбера дали наистина се случват случайно или в целия този калейдоскоп от събития има някакъв […]
Това на снимката е мъртво дърво. Но приказката ни е за няколкостотин негови събратя, които още са живи. И могат да останат живи, да пораснат, да станат една истинска, буйна гора… …като за това са необходими време, вода и… човечност. Времето, засега поне, ни е неподвластно. Водата, все още я има. Но струва пари. Човечността […]
Може би заглавието ще ви подведе, че още не съм изтрезнял от поне две седмици насам… или поне, че не съм поглеждал скоро календара. Да, знам, че Коледа току-що мина! Но въпреки това, много държа да прочетете тази покана за Коледа… Тя не е от мен. А е от Него… И стигна до мен чрез […]