Те са навсякъде около нас. И стават все повече. А положението става все по-отчайващо…
Виждали сте ги, но обикновено сме свикнали да се правим, че не ги забелязваме, да ги игнорираме или да им се подиграваме – във Фейсбук или на маса с приятели.
Освен ако… нашето собствено дете не се превърне в нещо подобно. Тогава става страшно. И разбираме, че работата е много сериозна.
Имат много разновидности, но основните типажи са всъщност два: „кифли“ и „баровци“.
Момичетата – всъщност деца на по 13-14 години – се обличат като проститутки. (Да ми простят жриците на любовта, които все пак имат някакъв вкус към облеклото и аксесоарите си). Но си вярват, че изглеждат като манекенки. Или фолк-звезди.
(В интерес на истината, като че ли самите фолк-диви вече леко бягат от някогашния фрапиращ външен вид и дори някои съвсем се „поевропейчиха“ – дано тази тенденция да продължи, белким и децата ни прихванат нещо!).
Момчетата – за тях модела е кварталната „мутра“. По-лек вариант – метро-сексуалните (каквото и да означава това) татуирани хайлайфни звезди, наричащи себе си футболисти. Въпреки, че са известни повече със силиконовите си гаджета, отколкото с головете си (if any).
Няма смисъл да навлизам в подробни описания. Просто се огледайте. Те са навсякъде…
Силикон в циците. Силикон в джуките. (Аз лично не съм виждал жена, която да е останала красива след „пипане“ на устните – в това число и световни кинозвезди, като някогашната ми любимка Мег Райън, например. Сега тя просто изглежда плашещо…).
А най-страшното – силикон в мозъка.
Децата ни просто нямат шанс. Отровата е навсякъде. Вестници, списания, телевизии, Интернет… навсякъде.
Не ми се мисли до какво ще доведе това след едни 15-20 години. Даже след 10…
Страх ме е за собственото ми дете. Но ме е страх и за цялата ни нация.
Много ми се иска всичко това да не е истина. Да е преувеличение. Смешен плач.
Ама надали…
Бих искал да знам и решението. Правилният път. Противоотровата.
Вие знаете ли го?
Дайте да го намерим! Заедно.
И дано все още да не е късно…
P.S. Днешната ми тревожна шътокуа беше породена от прочитането на този прекрасен иначе разказ. За съжаление, тази художествена измислица е много близка до реалността…
P.P.S. Този път песен няма да има. Не пей ми се…
СНИМКА: Майтапи.ком
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
И на мен не ми се пее. Дъщеря ми е на 13. Опазва се от пародията на тази визия, но облъчването е повсеместно. Колкото и да е, влияе и по някакъв начин. Почва да си задава въпроса дали това наистина не е страшно cool, след като приятелките и са такива, а момчетата ги харесват. И не знам какво е решението. Просто се опитвам да и показвам, че има и друга страна.
Честно казано, понякога направо си казвам „Добре, че нямам дъщеря!“. Което не решава проблема, разбира се…
Пламка, този разказ не звучи като измислен … а като самата реалност за поне 50% от „девойките“ по заведенията.
Шанса ни е с пример да възпитаме децата си. Лошото е, че от примерите на другите се учат по-лесно …
Така е, Миленче! И аз се опитвам да възпитавам собственото си дете по друг начин – но външните влияния стават все по-силни…
Преди известно време си говорехме с моя приятелка за музикъла „Вълшебникът от Оз“ и тогава си припомних как в същност е създадена тази кника. Тя и написана по поръчка на американското правителство, когато Америка започва да излиза от голямата депресия. Тогава поети и писатели получават поръчка от правителството да сътворят книги, които да спасят бъдещото поколение на Америка. Не казвам, че трябва да копираме едно към едно. Не казвам, че трябва да чакаме нашето правителство да се сети за каквото и да е, но за да спасим децата си трябва да изкрещим в лицата си. Трябва истински да се сепнем, ако все още можем, смазани от убийственият стрес, който ни владее и командва. Да запазим децата си!!!!
Много интересна история! Не знаех това…
А „Рецептата“ може и да проработи – ако родните кинаджии се навият да не правят сериали с мутри, проститутки и отвличания…
Както се казва в един стар виц – биха могли, но надали. Въпреки, че надеждата умирала последна и винаги се надяваме на изненади.
Тъжно е, но няма как да избягаме от реалността.
В същото време се сещам оня виц:
– Защо цената на брашното постоянно се вдига?
– Ами защото всяка втора вече е кифла….
Имам три деца. Успях да ги опазя. Станаха разумни, отговорни, добри човеци. Как – не знам. Стараех се просто да бъда не само майка, а и приятел. Само дето понякога се питам, дали нямаше да им е по-леко, ако не бяха се поддали на моето възпитание…
Да, тъжно е. Но ……………
Някои строят силиконови долини, а други „пълнят със силикон“ това, което е ДАР БОЖИ!
„Невежеството е СИЛА“ от Джордж Оруел.
Даже и днес Бил Гейтс ни подкрепи за високо технологичен център.
Но преди това е наложително да се разбере, че да искаш, не значи да можеш. И за мен „рецептата“ е всеки да работи това, което му носи удоволствие и да не се пречи на можещите и знаещите. А що се отнася до онези родители, които сега се чудят кое откъде идва бих искала да ги попитам: Колко пъти през тези години изведохте детето си в гората и се наслаждавахте на неверятното богатство от цветя и цветове? И още нещо защо всички ние мълчим за факта, че българското училище се управлява от хора, които не могат да ритат топка или не могат да пеят в бар? Крайно време е да кажем „баста“ на посредствеността, която ни залива , а не да се чудим кой ни я изпрати?
Вижда се малка мижава светлинка в тунела….. но едва ли е достатъчна…..