Няма думи – няма лъжи?! Глупости! Само така ни се струва… Дали лъжата е преди думите или обратно е като вечния спор за кокошката и яйцето. Ако сте вегетарианци, обаче – не ви пука нито за пернатите, нито за високохолестеролните им продукти. Аз не съм вегетарианец. Но и на мен не ми пука… Но по [...]

Не е нужно дори да го обяснявам. Ако се вгледате внимателно в снимката – сами ще разберете всичко. Тази истина е проста (като повечето големи истини), но не е за прости хора: “КОГАТО МЕ СОЧИШ С ПРЪСТ – ТРИ ОТ ПРЪСТИТЕ ТИ СОЧАТ ОБРАТНО КЪМ ТЕБ!” Малко хора си дават сметка за това. Малко хора [...]

Живеем живота си по подразбиране. By default. По навик. По инерция… Правим това, което правят всички. Или поне повечето. За да сме като стадото. Защото е страшничко да си черната овца… Гледаме не толкова да сме добре – колкото да не сме зле. За някои са достатъчно бира, кебапчета и чалга. За други – собствено [...]

Имам нещо като “мръсна малка тайна” и причината да не я разкрия публично досега е, че егото ми се е притеснявало, че може да ме помислите за самовлюбен идиот. По-наблюдателните, вече са забелязали, че в предишното изречение използвам минало свършено време – за притесненията на егото ми. И за това си има причина – днес [...]

Има много признаци и критерии за това кога човек наистина започва да остарява, но според мен, най-сигурният белег е, че започваме щедро да раздаваме съвети и поучения  – без никой да ни е молил изрично за това. С днешната шътокуа (пък и не само с нея) вероятно ще препотвърдя, че вече и аз спадам към [...]

Опитваш се да заличиш всичко помежду ни, но не се справяш достатъчно добре. Затова ще ти помогна. Знаеш, че винаги си можела да разчиташ на помощта ми… Ще ти дам няколко безценни съвета как да ме заличиш напълно от живота си. Макар че – както винаги – ти едва ли ще се вслушаш в съветите [...]

Изкачвах се с бавни стъпки по виолетовия хълм. Предварително знаейки, че там горе няма да намеря нищо по-различно от това, което съм загубил тук долу… За първи път щях да се изкача на това място. А през цялото време имах усещането, че всъщност се връщам някъде, където не съм бил от много дълго време… Нито [...]

Все по-често срещам – във Facebook, разбира се… аз почти не се срещам с хора другаде – жени и мъже, чийто семеен статус е обявен за “обвързан” или пък “сложно е”. Зад първия израз се крие нещо като “живея там с един (една), ама единия от нас го е страх да се обвърже наистина”. А [...]

Ако ви куца латинският, подзаглавието по-горе на нашенски се превежда като “Глас народен – глас Божи!”. (А пълният израз е Vox unius, vox nullius, vox populi, vox Dei – ама това и аз не го знаех… преди да го прочета където трябва). Принципно, аз не съм голям привърженик на демокрацията. Щото демоса по презумпция мисли [...]

Хората понякога са толкова глупави (или слепи), че си мислят, че природните закони важат за всичко останало – но не и за тях. Обаче Вселената – рано или късно – ни поставя там където, ни е мястото. Защото ние сме само част от Всичкото – и законите за Всемира са и нашите правила за живот. [...]

Сега разбирам много добре мазохистите. Да обичаш болката си е поне една идея по-благородно, отколкото да си садист. Но това няма кой знае какво значение… Всеки е такъв, какъвто е допуснал да стане. Понякога с действията си. Но много по-често – с бездействието си. Така стоят нещата… Седиш в тъмното и си говориш сам. Не, [...]

Про-падането сигурно е когато паднеш като професионалист – звучно, гръмко, с вдигане на много прах и тупурдия. Непрофесионалистите просто падат като аматьори. Или като гнили круши… За професионалното пропадане се изисква не само професионализъм, но и поне малко артистизъм. Талант! Не е вярно, че само от високо се пада най-болезнено. Ако тялото (или душата) ти [...]