Какъв ми (ти, ни) е проблема?!

„Какъв ти е проблема?“. Сигурно сте чували този въпрос. А може даже да сте си го задавали. Наум…

Но не това е най-правилният въпрос. Много по-важен е „Какво ти е решението?“.

Щото проблемите си ги знаем. Много добре. Нищо, че често се правим на ударени – пред самите себе си.

Почти винаги знаем и решението. Колкото и да се самозаблуждаваме, че не го знаем. И че някой друг – външен – човек трябва да ни го каже или покаже…

На чужд гръб и 100 тояги са малко. Или сто проблема.

Затова и лесно даваме акъл. За решението на чуждите проблеми. Но не и на своите…

Когато тоягата посегне към нашето гръбче – веднага клякаме. И се опитваме да минем метър…

Но вместо това е по-добре да изминем собствения си път. Към собствената си Голгота…

Да де, ама на думи всичко е много лесно. Много мъдро, философско… и въобще.

А на практика – практиците са малко. Повечето сме само теоретици…

Затова и си седим чинно на оградата. Клатим крака и люпим семки…

Но както се пее в една мъдра песен:

„От седене на оградата може да те заболи много. Отзад…“

httpv://www.youtube.com/watch?v=WplvDCe8_hw