За слоновете и слепците

Има една древна индийска притча. За четиримата слепци и слона. Може и да я знаете, но горещо ви препоръчвам да я прочетете пак. После ще ви кажа защо…

Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон.

— Отдръпнете се, иде слон! — извикали минувачите на слепите.

Любопитство обзело слепците.

— А какъв е слонът?—попитали те.—Покажете ни го?

Тогава минувачите помолили ездача:

— Спри за малко слона! Тези слепи хора искат да узнаят какъв е той. Слонът спрял и четиримата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория — крак, на третия — коремът, а на четвъртия — опашката.

Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък. Тогава минувачите запитали слепците:

— Е, сега знаете ли какъв е слонът?

— Знаем! — отговорили те.

— Какъв е?

Слепият, който опипал хобота, казал:

— Той прилича на дебела змия, свита на кълбо.

Слепецът, който опипал крака на слона, му възразил:

— Не, имаш грешка! Той прилича на стълб.

Слепият, който опипал корема на слона, рекъл:

— И двамата не сте прави! Слонът прилича на грамадна бъчва за вода.

А този, който опипал опашката, заявил:

— Вие всички грешите. Той съвсем не е такъв, какъвто казвате. Слонът прилича на корабно въже.

Подобни истории могат да бъдат разказани и в други варианти. Примерно, за онзи младеж, който бил излъган от първата си любов. А после и от втората. До трета така и не стигнал – щото повярвал в личния си опит: че жените са гадни и лъжливи.

Всъщност, само някои жени са такива. Но има и други…

Или историята за предприемача, който започнал собствен бизнес и се провалил. Не постигнал успех и със втория си бизнес, а с третия направо фалирал. И си казал, че частния (и честния) бизнес е кауза пердута. А богатството е само за мошениците и престъпниците…

Всъщност, всеки достатъчно кадърен (и търпелив) човек е богат. Нищо, че има и други богаташи…

Третия пример може да бъде с онзи, дето бил нападнат и ограбен от цигани. Няколко пъти. И после нямало сила на света, която да може да го убеди, че има циганин, който не е престъпник, нито че не всички цигани трябва да бъдат пренасочени към фармацевтичната промишленост (по-точно – в цеха за сапуни).

Един ден, същият този нещастен човечец се разболял тежко от сърце. Откарали го в болница, право в операционната, където го чакал най-добрия сърдечен хирург в държавата. Но в последния момент човечецът разбрал (добри хора му го подшушнали), че медицинското светило, което се канело да го оперира било от ромски произход. И отказал операцията…

Човекът умрял. От сърце. Но и от предразсъдъци…

А най-вече, защото се предоверил на личния си опит…

(Нищо лично! Само се опитвам… ама може би не трябва да се напъвам чак толкова.)

httpv://www.youtube.com/watch?v=bdoZEmiNXJY