Този блог – поне според подзаглавието му – би трябвало да е посветен на богатството и успеха. Само че, неговият автор  нито е натрупал кой знае какво богатство (засега), нито е постигнал кой знае какви успехи (все още).

Но ако има нещо, в което безспорно много ме бива – това е точно мелодрамата. Затова и реших, че е крайно време да напиша нещо и по този въпрос. Нещо като почти пълни самопризнания. За да ми олекне…

Сигурно сте виждали поне една от онези стари, черно-бели снимки, които са оцветени допълнително (като тази, която реших да използвам като илюстрация за днешната си шътокуа).

И сигурно и у вас тези снимки предизвикват освен умиление и малко насмешка. И леко усещане за фалш, кич или поне… мелодрама.

Мелодрамата рядко се оценява положително. Макар че, както всяко друго нещо, мелодрамата също може да има положителна страна – стига да имаш очи да я видиш. И стига да не си станал от леглото с долната част от гърба нагоре…

В подкрепа на горното си твърдение, прилагам и външно мнение – това на вездесъщата Уикипедия:

Мелодрама (от гръцките думи за „мелодия“ и „драма“) е жанр, към който могат да спадат произведения на различни изкуства (литературни творби, телевизионни сериали, широкоекранни филми, музикални и пр.) и който се характеризира с пресилен драматизъм, шумна изява на чувствата, известна повърхностност и даже кичозен ефект.

Мелодраматизмът търси моменталния емоционален отговор у адресата си и често разчита на много стари и добре използвани схеми, с които да изтръгва усмивки и сълзи.

Типични за жанра са латиноамериканските сериали, известни още като „сапунени опери“. От друга страна и режисьори като Педро Алмодовар например съвсем целенасочено използват в работата си стилизирани форми на мелодрамата.

В никакъв случай не се сравнявам с Алмодовар. Макар че, доста често се проявявам като голям Педро…

И доста често ме упрекват (или направо обвиняват) в мелодраматизъм. (Друг термин май е „пудрене“). Най-вече приятелите…

Неприятелите ми са ме наричали и с други имена. Понякога и по тези поводи съм проявявал мелодраматизъм, но все пак – приятелите винаги са с предимство. Другите са някаква масовка – в далечината…

Неведнъж съм си признавал чистосърдечно, че наистина понякога съм голям „мелодраматург“. (Аз лично предпочитам английското Drama Queen… но държа да кажа, че не съм навличал женски дрехи от дете).

Предполагам, че основната причина да съм толкова мелодраматичен (толкова често) се крие в моята свръхемоционалност. Все пак, хората от моята зодия рядко седят мирно и тихо в ъгъла…

Много е вероятно, част от вината за това да има и времето, през което се е оформяла крехката ми душевност. В онези времена имаше много патос, пропаганда и мелодраматизъм с претенция за художествена стойност…

(Като се замисля – и сега е същото… само дето последното се нарича „чалга“).

Както и да е… Нямам намерение да се извинявам за това, че съм такъв, какъвто на някой не се харесва.

С годините и все повече се отърсвам от „човещинката“ да искам всеки да ме харесва и да ми ръкопляска. (Е, още не съм излекуван напълно – но поне си пия редовно антибиотиците).

Както е казал великият Маркс: „Това са принципите ми! Ако не ви харесват – имам и други…“.

Ако не харесвате писанията ми – ами просто не ги четете! Ще е по-добре и за двете страни…

А ако все пак можете да направите някакъв компромис с това, че съм си такъв – просто ме оставете да ви забавлявам!

Доколкото и когато ми е по силите…

httpv://www.youtube.com/watch?v=ymPu2PdLW3I