Осемте смъртни гряха 1


Да, бе, знам… седем са официалните. Даже мога да ги изброя: похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество, горделивост. (Виж, елените на Дядо Коледа или пък седемте джуджета – не мога! Ама нали затова има Google, да не се напъваме излишно…)

И въпреки това, продължавам да твърдя, че са осем. Не само защото това ми е любимото число…

Осмицата, всъщност, се възприема и като символ за безкрайност. В полегнал вид. А греховете человечески също, на практика, са си безкрайни… така че, може и да са повече. 69, примерно…

Но и греховете ни са като нас – смъртни. Така им се пада и на тях, а и на нас също…

Официалните седем са били преследвани и наказвани от Църквата дълго време. Почти толкова дълго, колкото са били „запазена марка“ на немалко духовници…

В днешно време, Слава Богу, църквата вече не коли и не беси. И с човешките барбекюта се е кротнала. А бе, направо нье е фьешън, така да се каже…

А и повечето от тези 7 гряха вече се възприемат като признаци на високо обществено положение. Ако не вярвате – представете си който и да е известен политик. И пак прочетете: похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество, горделивост.

Но поне днес да не говорим за политиците. Надуха ми се ушите вече, а вярвам, че и на вас също…

Да погледнем на нещата в личен план. Тоест, да гледаме в нашето си канче (или паничка – в зависимост дали повече обичате да пийвате или да папкате).

Редно е, все пак, да ви открехна и кой ще да е Осмият смъртен грях. Щото май вече се поизнервихте…

(Хм… то и изнервянето не води до нищо добро. Ама това май не е грях – а болестта на нашето време. Да не се отплесваме!)

Ей го на: примирението.

Само не го бъркайте със смирението. Смирението е добродетел – щото е противоотрова на горделивостта.

А примирението е грях. Защото е удобно извинение да не правим нищо. Или да не правим каквото трябва…

Примирението с това, което става около нас…

Примирението с тези, които вечно ни правят на маймуни…

Примирението да продаваме душите си за жълти стотинки…

Примирението да се примиряваме, че сме средностатистически. Като другите…

Примирението да не сме това, което сме мечтали…

Примирението да сме това, което някога сме мразили. А сега се примиряваме… щото е по-безопасно. И по-удобно…

Казват, че ония – другите – седем гряха се наказват жестоко. Но чак като се възползваме от еднопосочния си билет за Пъклото…

Осмият грях обаче се наказва в много по-разумни срокове. Още тук. Докато сме живи

Но наказанието е най-жестокото: да се примирим, че животът ни е Ад.

(Няма да казвам „Амин!“, тъй като този израз означава буквално „Да бъде!“).

Дано да не е! Стискаме палци… и зъби.

httpv://www.youtube.com/watch?v=B9bZWqYvW_A

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Една мисъл относно “Осемте смъртни гряха

  • Мартина

    хм, станно,и ли не.. и далеч не случайно, но днес явно сме на една вълна в публикациите си… Много добре казано, Пламски. Остава и след като сме осъзнали същността на този грях, да вземем и да предриемем нещшо конкретно – действие!