Повтарям си го. Като някаква откачена скоропоговорка. Вече 20 и кусур години… Едни и същи думи, в чието истинско значение никога не съм сигурен:
Стояха зверчета
Около плета.
В тях стреляха
И те умираха.
(стихове на малко момченце)*
Повтарям си го когато нещо ми е чоглаво отвътре. Но и аз не знам причината да е така…
„Стояха зверчета…“
Повтарям си го в кататоничен унес и от това сякаш ми става малко по-леко. Но и не съвсем…
„В тях стреляха – и те умираха“
Повтарям си го и когато се чувствам като съучастник в нещо гадно и нечистоплътно…
„И те умираха…“
А като ми писне да си го повтарям – намирам си нова мантра:
„My body is a cage…“**
httpv://www.youtube.com/watch?v=Pyp34v6Lmcc
СНИМКА: Kalininskiy
*Аркадий и Борис Стругацки – „Бръмбар в мравуняка“
**Arcade Fire – „My Body Is A Cage“
.
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
„Неведоми са пътищата Господни“ – разбирай „мислите човешки“.
„“… Той я пердашил — охо, и още как. Трябвало само малко да си вирне носа и той й свивал сармите. Пет пари не давал, че тя е момиче и че е с три години по-малка от него — тя му принадлежала и край. Тя била негова вещ. Веднага станала такава, кажи-речи, в същия ден, когато я видял. Тогава тя била на пет години, а той — на осем. Той тичал в кръг и крещял своето собствено стихче-игра*: „Стояха верчета около плета, в тях стреляха и те умираха.“Десет пъти, двайсет пъти подред. На нея й станало смешно и тогава той я плеснал за пръв път…
[* В оригинала — считалка: стихове, които се пеят по време на детска
игра. като децата са си разпределили ролите според текста. Така у нас децата играят например на: „Гори, гори кърпа, кучето я дърпа…“ или: „Отвори, Кальо,порти…“ — Б.пр. ]
… Да бъде негова вещ било прекрасно, защото той я обичал. Никога
никого след това не е обичал. Само нея. Всички останали му били безразлични.
Те нищо не разбирали и не можели да разберат. А той излизал на сцената, пеел песни и рецитирал — за нея. Така й казвал: „Това беше за тебе. Хареса ли ти?“
И се състезавал на висок скок — за нея. И се гмуркал на трийсет и два метра —за нея. И нощем пишел стихове — пак за нея. Много я ценял, своята собствена вещ, и през цялото време се стремял да бъде достоен за такава ценна вещ. И никой нищо не знаел за това. Той винаги можел да прави така, че никой нищо да не знае за това.““
http://www.virtualnabiblioteka.com
Поздравления за това което правите.Продължавайте смело по пътя който сте си избрали.
благодаря, че ми припомни тази книга….. ще я прочета отново. Много харесвам Стругацки