49

49. С рождените дни е така. Никога не знаеш какво е да си на 49 – докато не станеш. А като станеш не знаеш защо трябва да ти е празнично. Но пък много добре знаеш защо не ти е… Първото, за което се сетих, беше как преди 7-8 години (в пристъп на предприемачески оптимизъм) бях […]

Бащичко

Между първата и последната снимка в тази публикация има немалка разлика. А за моят син – това е почти целия му досегашен живот.

Днес става на 17. И въпреки, че е клише – на мен наистина ми се струва все едно е било вчера времето когато го носех на ръце и го подхвърлях във въздуха, за да чуя щастливия му смях. Но само така ми се струва…

Здравей, баце!

Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.

Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…

Бял боклук

 Банална история. Общо взето… Не е „Война и мир“. Даже и „Пътеводител на галактическия стопаджия“ не е (според скромното ми мнение, тези последните са силно надценени – или поне ме дразни кохортите сноби, дето са им фенове… но за това – някой друг път). Не знам защо, но днес реших да ви разкажа историята на […]

Сбогом, Емануела!

Трудно е. Много е трудно – ако си роден и израснал във времената когато еротиката и нейната по-грозновата сестра, порнографията, те прегръщат на всеки ъгъл – да разбереш нас. Родени и пораснали в годините, в които най-еротичните картинки бяха обложките на кутиите за чорапогащници, родно производство… В онова време, появата на първия еротичен филм по […]

Бедни мой, Агоп Мелконян!

Тъжно е, че името на Агоп Мелконян не е толкова познато. Колкото заслужава да бъде… За „широката публика“ това име не е чак толкова популярно. Но хората с „тесни“ интереси в областта на литературата знаят, че това е един от най-талантливите ни автори на научна фантастика. Пардон… беше. Тъй като точно днес се навършват 6 […]

Първи скок

25 години не са никак малко време. За някои са целия живот. Или дори повече, отколкото са живели досега… А за мен – точно днес – това е времето, което е изминало, откакто за първи път скочих с парашут. 9 април, 1987 година. Рано сутринта, на летището на авиоклуба край гр. Михайловград (сегашна Монтана). Аз […]

Самотни на Св. Валентин?

По времето когато все още бях ерген имаше два празника, които истински ме подлудяваха – Коледа и Свети Валентин. Толкова ме подлудяваха, че даже веднъж – беше малко преди Коледата когато за втори път бях тръгнал да ставам „софиянец“ – влязох в едно софийско кино  (някогашното „Глория палас“) без да подозирам какво ме чака след […]

Случи се днес

Случи се днес. Но сигурно се е случвало безброй много пъти и преди. А подозирам, че ще се случва и занапред. Безчет. Всъщност, много неща се случиха. И продължават да се случват и в момента. Само че, не мога да разбера дали наистина се случват случайно или в целия този калейдоскоп от събития има някакъв […]

Деветосептемврийска

„Вие всички сте едно изгубено поколение!“. С тези думи – според масовата заблуда на сравнително малка група хора, които въобще знаят коя е била Гъртруд Стайн – прочутата американска поетеса нарекла поколението на Ърнест Хемингуей. Но истината е малко по-различна: думите всъщност са на собственика на един гараж. В който Стайн била оставила автомобила си […]

Дедовци

Преди малко чух през прозореца как някакво дете извика пронизително: „Дядо!!!“… и се сетих изведнъж, че вече нямам дядовци. По моя край „дядо“ е някак си „купешка“ дума – ние си му викаме „дедо“. И аз така съм свикнал… А дедовци съм имал. Като бях дете и двамата ми дядовци, плюс още двама прадядовци, си […]

Помните ли филма „КОСА“?

„Всички вие, младежите, които участваха във войната, сте едно изгубено поколение!“ – това казва поетесата Гертруд Стайн на Хемингуей. Преди много, много години… Моето поколение не е участвало в нито една война. Но загуби много битки. И също е едно изгубило себе си поколение, което е до болка разкрачено между романтичното си минало и циничното […]