Сбогом, Емануела!
Трудно е. Много е трудно – ако си роден и израснал във времената когато еротиката и нейната по-грозновата сестра, порнографията, те прегръщат на всеки ъгъл – да разбереш нас. Родени и пораснали в годините, в които най-еротичните картинки бяха обложките на кутиите за чорапогащници, родно производство…
В онова време, появата на първия еротичен филм по кината си беше повече от сензация – беше истинска „атомна бомба“.
Въпреки че – по сегашните стандарти – това беше, меко казано, soft еротика…
И въпреки че, естествено, по родните екрани филмът се появи с повече от десетилетие закъснение (на Запад, Emmanuelle излиза още през 1974-та… но също предизвиква бурни полемики).
По-лесно е да бъдат разбрани моите чувства и емоции – когато изгледах за първи път този филм. През една гарнизонна отпуска, в някогашното кино „АУРА“, което вече не съществува…
Влюбих се – но не само защото бях на 20 години (и в казармата).
Влюбих се не само в красотата на изпълнителката на главната роля – Силвия Кристел.
Влюбих се в женската красота и чувственост – поднесена по един нов (поне за нас тогава) и много смел и нестандартен начин.
Влюбих се завинаги. И много често съм си мислил, че тази любов е до гроб… или поне животът няма абсолютно никакъв смисъл ако точно тази любов угасне.
А днес прочетох, че Силвия Кристел е починала. На 60 години. Инсулт…
Гугъл усложливо ми показа снимките й. Включително и как е изглеждала през годините…
Може би съм пристрастен, но дори и в най-старческите й снимки в очите й още се прокрадва онова пламъче. Искрица от огъня на Емануела…
Натъжих се.
Даже се поколебах дали има смисъл да пиша и този „некролог“ – защото много хора просто няма да го разберат. Или ще го разберат напълно погрешно…
После реших, че те не са важни. А „моята“ Емануела заслужава едно последно „Сбогом!“.
Защото когато си отиват героите на твоята младост, с тях си отива и частица от самия теб.
Болезнено…и завинаги.
Все пак, от този незабравим филм са ми останали много прекрасни спомени. И една нежна песен (която ще можете да чуете в края на този текст).
Но винаги ще помня и една реплика от филма (ще я цитирам по памет):
„Същността на секса не е в еякулацията – а в ерекцията!“.
Всеки да го разбира както намери за добре…
httpv://www.youtube.com/watch?v=6eWPVJf8g2I



Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Тя ни учеше и на нежност! Мир на праха й! Благодаря и за прекрасния клип!!!
Не може да се създаде друг такъв филм.Сбогом ЕМАНУЕЛА.
Носталгия. Това е думата. Спомням си малкия град в който съм израсъл и в единственото кино по това време филма беше +18. Бяхме намерили пролука в изходната част на киното и минавахме през нея, за да гледаме „Емануела“ – без значение коя част. По няколко пъти! Това време ми липсва. Сбогом на Силвия, но не и на Емануела.