детство

1
Подаряването на книга е много интимна работа. Особено за хората, които могат - и обичат да четат. Включително и между редовете... Някой беше казал, че книгата е подарък, който можеш да отвориш отново и отново... А от всички мъдрости на Марк Твен, една от най-любимите ми е точно тази - за (не)четенето:

Книгата като подарък

 във Литературно блогатство от
2
Преди малко повече от 20 години бях учител по английски (първата ми собствена фирма!) и преподавах по една система, чието име вече не помня, но много добре си спомням как в един от уроците имаше думичката MALL. Много ми беше трудно да обясня на курсистите си какво точно означава „мол“. […]

Мол до мола, майно льо…

 във Искрено и (едно)лично от
1
„На мама момчето!“. Така ми казваше мама когато бях малък. И още ми казва така. Другите й две деца са момичета… Първанчо. И така ми казваше, колкото и на мен да не ми харесваше (напомняше ми на „готованчо“). Защото съм първото й дете – и първото внуче и в нейния, […]

Мама ми каза…

 във Искрено и (едно)лично от
4
Случи се днес. Но сигурно се е случвало безброй много пъти и преди. А подозирам, че ще се случва и занапред. Безчет. Всъщност, много неща се случиха. И продължават да се случват и в момента. Само че, не мога да разбера дали наистина се случват случайно или в целия този […]

Случи се днес

 във Искрено и (едно)лично от
2
„Вие всички сте едно изгубено поколение!“. С тези думи – според масовата заблуда на сравнително малка група хора, които въобще знаят коя е била Гъртруд Стайн – прочутата американска поетеса нарекла поколението на Ърнест Хемингуей. Но истината е малко по-различна: думите всъщност са на собственика на един гараж. В който […]

Деветосептемврийска

 във Абсурдистан от
8
Преди малко чух през прозореца как някакво дете извика пронизително: „Дядо!!!“… и се сетих изведнъж, че вече нямам дядовци. По моя край „дядо“ е някак си „купешка“ дума – ние си му викаме „дедо“. И аз така съм свикнал… А дедовци съм имал. Като бях дете и двамата ми дядовци, […]

Дедовци

 във Искрено и (едно)лично от
Детето в мен е още живо. Въпреки че години наред се мъчех да го прокудя със шизофреничните си призиви за порастване и повече сериозност… Детето в мен ми прощава, че съм такъв. Прощава ми дори, че вече не съм като него… Детето в мен продължава да сънува дори когато аз […]

Детето в мен

 във Искрено и (едно)лично от
8
След измиването на очите, зъбите и някои други важни части на тялото, логично следва закуската. А после идва ред на третото по важност събитие за началото на деня – да проверя кой какви ги е свършил във Фейсбук. Докато аз съм бил принуден временно да се откача поне за малко […]

Козите уши на Facebook

 във Искрено и (едно)лично / Фейсбукщини от
3
Понеделниците са дните, в които имаме най-много надежда, че нещо може да се промени. За добро. И че ние самите можем да сме инициаторите и движещата сила зад тази промяна. Почти всички „велики“ решения за промяна започват от понеделник. Това, че обикновено приключват около сряда е съвсем друг въпрос… С […]

Седмица на спонтанността

 във Личностно израстване от
5
Когато бях малко момче светът около мен – както и светът вътре в мен – беше изтъкан от магия, вълшебство и чудеса. И трябваше само да погледна нещо – с детските си очи – за да го накарам да затрепти от магия. И не бях само аз. Почти всяко дете […]

Светът през очите на детето в мен

 във Blog Challenge от
25
Ако предишното ми предизвикателство за блогъри ви е харесало – няма начин новото също да не ви допадне. Още повече ако сте от хората, които – независимо на каква възраст са – са успели да запазят (и опазят) нещо от детето в себе си. Новата ми хрумка е посветена на […]

Ново предизвикателство за блогъри…

 във Blog Challenge от