Кога за последен път?

Няма да ви питам кога за последен път сте се тревожили за пари, здравето си, децата си, политиката, държавата, света като цяло – и себе си в частност… Няма смисъл да ви питам и кога за последен път сте напсували – наум или на глас – оня идиот пред вас (с кола или на два […]

46

Преди едно бебе време една австралийска кахуна ми каза, че съм много стегнат. Но не в добрия смисъл…

Аз лежах на пода (в другия край на залата няколкото свидетели на необикновената процедура едвам се стискаха да не се разкискат). Тя – доста едра жена (но и с огромно сърце) – се беше надвесила върху мен и извършваше върху мен някаква странна смесица от масаж, баене, духовно пречистване и какво ли още не…

История с буркан

Какво може да се държи в едни буркан? Този, за който искам да ви разкажа днес е около трилитров, като за туршия. Но в него няма нито моркови, нито кисели краставички, керевиз или карфиол. А нещо много по-вълнуващо… (Имайте малко търпение!).

Имам я, но не съм я чел…

На пръв поглед невинна реплика, взе, че ме сепна и ме разбълбука. Отвътре… Говорихме си с един приятел за една книга. И аз съвсем спонтанно заявих: „Имам я. Но още не съм я чел…“ И после се умислих. Дадох си сметка колко още други книги имам. Купил съм. Притежавам… …без да съм ги прочел. Да […]

Циганията в държавата продължава

Много ми е трудно да пиша за случилото се в Катуница – и верижната реакция в други населени места на собствената ми държава – тъй като не съм пряк участник в събитията. А от телевизионния екран нещата винаги са някак си едностранчиви, а и – нека не си кривим душата – доста манипулирани. Но още […]

Счупените хора

Седях си в едно кафе, а през няколко маси една жена ми се усмихна. Симпатична дама, не точно мой тип, но все пак пуснах една учтива усмивка като доста се постарах да не е нищо повече, за да не бъде изтълкувана погрешно. След няколко минути погледът ми пак се стрелна към жената и този път […]

„Животът е един от най-сложните!“

„Животът е един от най-сложните!“. Лафът не е мой, а на един стар приятел. Другият му лаф беше: „Животът е хубав… ама се проточи!“. Едно време Хемингуей ми беше любимият писател. (После открих, че Чарлз Буковски пише много по-истински… но за това – някой друг път, не сега…). И до ден-днешен харесвам много „Снеговете на […]

Четвъртък 13-и

Има дни, в които темите сами ме намират. А има и такива, в които музата ми се цупи. И упорито отказва да си свали гащите… Аз обаче (понякога) съм хитър и коварен. Като влюбен носорог. (Сравнението с хипопотама също би ми отивало, донякъде, но хипопотамите винаги са ми изглеждали малко хипохондрични, а аз почти никога […]

Отново в клас

Най-древната професия има доста недостатъци. Един от тях е, че трябва да си сваляш гащите и да лягаш по гръб – дори когато нямаш кой знае какъв мерак за това. Един от най-модерните занаяти – това да си блогър – има доста прилики с въпросната древна професия. Понякога просто ТРЯБВА да пишеш по определени теми. […]

Училището на живота

Случвало ли ви се е някой тлъст доктор, с огромни торбички под кръвясалите си от систематично прекаляване с алкохола очички, да ви обяснява как да живеете здравословно? С цигара в устата… Или родител, който ви чете конско как трябва да си дадете количката и на Пешко да си поиграе – 5 минути, след като е […]

Усещане за… микроскоп

Понякога се чувствам като микроскоп. С който чупят орехи… Не, че няма да свърши работа. Микроскопите са достатъчно твърди, за да натрошат и орехите, и нечия глава… Но не са създадени за това. Предназначението им е друго. Истинската им същност е различна… Микроскопите са фини уреди. Създадени са с по-висша цел. Но не са застраховани […]

На въртележката…и отвъд Стената

Събуждане. На работа. Прибиране у дома. На дивана пред телевизора. Заспиване… И отново: събуждане, на работа, у дома, заспиване… И пак, и пак, и пак… От понеделник – до петък. Свалят ни нашийника за цели два дни и ни оставят да потичаме на свобода. Но само за малко. После – пак на въртележката. И защо […]