Усещане за… микроскоп
Понякога се чувствам като микроскоп. С който чупят орехи…
Не, че няма да свърши работа. Микроскопите са достатъчно твърди, за да натрошат и орехите, и нечия глава…
Но не са създадени за това. Предназначението им е друго. Истинската им същност е различна…
Микроскопите са фини уреди. Създадени са с по-висша цел. Но не са застраховани – или предпазени – от това някой простак да ги грабне с косматите си лапи. И да си троши орехи. За мезе…
…
Понякога си мисля, че съм сбъркал времето. Или мястото.
Може би не съм на правилния полуостров? Или континент?
Може би просто съм от неправилната страна на дъгата?!
А може и да ми е дефектен GPS-ът.
Когато стоиш (и тъпчеш) на едно място – няма как да разбереш дали си сбъркал посоката…
…
Понякога имам нужда да се погледна в очите.
Но това – в огледалото – не са моите очи. Те са само отражение…
Може би затова и животът ми не е толкова истински… а е само отражение?!
…
Понякога просто имам нужда да помълча.
Но нещо в мен крещи.
И не иска да спре…
…
httpv://www.youtube.com/watch?v=hmwUIgLzVEE
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
а понякога просто имаме нужда да помрънкаме 😉
ПП – съвсем истински е твоят живот. И достоен
Не всеки има смелост да говори за себе си… Лесно е да обсъждаш и критикуваш другите… Чудесна статия.
безспорно е лесно да критикуваш другите 😉
Всеки има подобни моменти – кратки, дълги или още по-дълги … Най-хубавото им е, че преминават. И че ни помагат да преосмислим живота си, да се преоткрием, да се върнем към същността си…
Понякога като погледна някой свой приятел и го виждам като микроскоп.
И му викам:
Ееееей, стига си гледал там долу. Погледни нагоре и стани телескоп.
Пламене, няма да увисваш нос като микроскоп 🙂
Не бях поглеждал на нещата от тази гледна точка… 🙂