Дзен и изкуството да бъдеш себе си 18


По примера на един любим автор, трябва да си призная в самото начало, че в днешната ми шътокуа няма да научите кой знае колко за дзен. Поне не в класическия смисъл…

Ако сте представител на която и да е религиозна група (включително и дзен) – не бързайте да се чувствате засегнати от думите ми! Не искам да обиждам ничия религия… но се иска доста непреднамереност, за да повярвате в добрите ми намерения. С които е постлан целия ми блог…

От друга страна – предварително съм наясно, че без коментари от „талибани“ няма да ми се размине. Но някои коментари (и хора) наистина не заслужават да им се дава енергия (внимание, време).

В крайна сметка, не съм длъжен да се обяснявам на никого. Не и в собствения си блог… 😉

Дзен…

Думата се носи като звън на далечна камбана в ясно лятно утро.

Дзен…

Дзен не е точно религия. Но ако трябваше да избирам – щях да кажа, че съм дзен будист. Наскоро си направих и подходяща прическа…

Поне по начина, по който аз разбирам Дзен, той би бил моят избор – пред всяка друга световна религия – защото:

  • В Дзен никой не ми казва „Аз съм твоя Бог и дупе да ти е яко ако не правиш каквото ти наредя!“.
  • Никой не смята, че е мой свещен дълг да изгоря или изколя всички, които вярват в други, различни от Дзен, религии.
  • Няма дебела Дзен книга, която да твърди,че там  – и само там – е написана Истината…
  • Няма правила, които да спазвам безусловно и без много да умувам. Това ми дава свободата да мисля със собствената си глава
  • Грешките ми не се наказват. Защото всъщност няма грешки – всичко е само урок.
  • Никой не ме сочи с пръст. Пръстът ми сочи към Луната, но може да си бъркам и в носа с него, ако това ми се иска…
  • На всички статуи и статуетки Буда е усмихнат. Харесвам усмихнати богове…
  • Бузките на Буда (и тройната му брадичка) сякаш ми казват: „Никой не е съвършен! Радвай се на живота без да мъчиш тялото си прекалено много!“.
  • Никой не ми обещава Рай, но и не ме плаши с мъките на Ада. С две думи: ходи, където ти се иска! Свободата е важна. Повечето други богове са намусени диктатори, които не търпят възражения.
  • Дзен признава егоизма. Щото всички отговори са в теб – а не в другите. (Там са и всички въпроси).
  • В Дзен няма грехове. Но има просветление. Сатори

А това, което най му обичам на Дзен будизма е, че няма противоречия.

То и как да има – като няма строги правила и канони?!

Ако ти се пие шампанско, докато нагъваш кебапчета – давай! И не слушай „правоверните“ – на тях им липсва фантазия!

И свобода…

… да бъдат просто себе си.

Дзен…

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

18 мисли относно “Дзен и изкуството да бъдеш себе си

  • Biser

    Хехе! Готин поглед върху нещата. Мога само да кажа, че гледам на почти всичко по същия начин. Както си тръгнал (с прическата и целия струящ от теб позитивизъм), скоро може и да станеш духовен водач! 😀

    Не знам защо, ама се сетих за Уен Вечно изненадания от книгите на Пратчет. Той имаше желязна философия за изненадата от всеки миг… :)))

      • adin

        „Уен размишлявал над природата на времето и прозрял, че Вселената се пресътворява наново миг подир миг. Затова разбрал, че всъщност няма минало, а единствено спомен за миналото. Щом примигнете, светът, който виждате, не е съществувал, когато клепачите ви са се притворили. Ето защо Уен рекъл, че единственото подобаващо състояние на ума е изненадата. А единственото подобаващо състояние на душата е радостта. Досега не сте зървали небето, което виждате сега. Съвършеният миг е настоящият. Радвайте се на това.“

      • Biser

        Време ти е! Ти си си точно като за неговите книги. 🙂 Направо ти завиждам – още да не си чел нищо…

      • adin

        Накара ме да се замисля и наистина си е за завист 🙂 любопитно ми е как бих възприела книгите на Пратчет, ако сега ги прочета за първи път.

      • Пламен Петров Автор

        Подозрителен съм към автори с подозозрително висока плодовитост…зат’ва! 😉

        Ето, Пърсиг има само две книги – ама какви!

      • Труден

        Ти също си доста плодовит автор и извикваш определена доза подозрителност, но те четем 😉

      • райна

        добре казано 😉
        Стига се инати, бе Плам, просто пробвай Пратчет

      • spell i'm under

        само това е достатъчно за духовен водач – отказва да се прекланя пред новите канони и закони наречени Прачет, Хари Потър и т.н : на всякакъв вид „музикален“, „литературен“ и всякакъв ….тоталитаризъм, претендиращ че е върхът на свободния и независим свят на свободните и независими хора (които си мислят, че виждат звездите, а не виждат по-далеч от върха на носа си)..

  • Елена Петкова

    Някъде бях чела, че съзерцанието (вътрешно и външно), отвъд думите, е същността на дзен! Начинът, по който преживяваш опита си – положителен и негативен, умението да си „учиш уроците“ – да се променяш и да си останеш себе си …. Дзън, пардон Дзен 🙂
    Успех по пътя ти към сатори ?
    (Пожелавам го и на себе си!)

  • Пламен Петров Автор

    При мен количеството определено е за сметка на качеството… но просто сърце не ми дава да не занимавам света със себе си поне веднъж дневно! 😛

  • Милена

    От години съм в тази философия и не мога да опиша хармонията, в която се потапя психиката и тялото, когато се практикува /като мисъл и начин на живот/. Не, че при мен е толкова редовно /като професионални занимания/, но винаги, когато ми е напрегнато бягам в този свят! А всъщност ДЗЕН означава ПЪТ… Радвам се, че попаднах на съмишленици!

  • НИКИ

    А това, което най му обичам на Дзен будизма е, че няма противоречия. Това е твои цитат.Прочети книгата на Р.Х.БЛАИСА ;;;МУМОНКАН и ще видиш ,че всеки един коан ,за да те накара да си размърдаш мозъка е създаден с противоречия.

  • brankusi

    Рано стани ,слънце погледни,купичка с ориз си вземи.после тръгни към планината,легни на земята,слушай как течи водата ,как шумят листата.После стани, пътя поеми, както в живота по шумът на листата посоката определи.