Шътокуа без много дзен (и съвсем без мотоциклети) 7


корица на първото издание

Купих я преди повече от 12-13 години. От „Славейков“. Естествено, привлече ме най-вече нестандартното заглавие: „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“. (Малко по-късно прочетох – още в началните страници на книгата – признанието на автора, че творбата му няма кой знае колко общо нито с Дзен, нито с поддръжката на мотоциклет). Повярвайте ми, това не намалява нейното…качество.
Прочетох я почти на един дъх. И още тогава разбрах, че съм открил нова вселена. През годините я препрочитах още няколко пъти. Но всеки път това ставаше по-бавно и по-трудно. Защото със зрелостта започнах да откривам в това изящно четиво все повече нови „пластове“. Да се замислям над много повече неща. (При първото четене, например, все още не бях нито семеен, нито родител – а след като станах и двете, много моменти в книгата започнаха да ми въздействат съвсем различно от първоначалния прочит). Да преоткривам самата книга. А и себе си…

Последното – и най-трудно препрочитане – беше преди няколко седмици. На фона на умопобърканото ни ежедневие е много странно да четеш разказите за един „умопобъркан“, който търси причините за доброто и злото. И за качеството. За онова „арете“, забелязано още от древните гърци, но съществуващо много преди тях…
За хората, които не ги заболява глава от мислене тази книга ще е като пир в най-изискания ресторант за някой чревоугодник. На останалите може и да не се хареса. Свят голям – читатели и вкусове всякакви!
Наскоро забелязах, че книгата има и второ издание (на мен лично повече ми харесваше корицата на първото, която е тук на снимката), така че няма да е трудно да я намерите.
А ако харесате „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, непременно ще харесате и втората книга на Робърт Пърсиг – „Лайла„. Все пак, авторът не е първа младост, но досега е написал само две книги. И това не е случайно…(Да ви напомня за Селинджър?)
Прочетете тази книга – обещавам ви, че няма да съжалявате!

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

7 мисли относно “Шътокуа без много дзен (и съвсем без мотоциклети)

  • Бойа Барнс

    ЕЕЕЕЕЕЕХ!!!! Най-накрая да попадна на човек (в България), който, точно като мен, да поставя толкова високо в личната си класация Пърсиг и творчеството му … философията му … „Лайла“ е не по-малко любима книга от „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“…. и след нея – има ли нужда от още, ако си казал как усещаш/разбираш света и защо си тук????

    Успех с БЛОГАТСТВОТО – ще Ви чета… 🙂

    Бойа

  • Николай Рашков

    В момента я чета. Изключително много ми допада философския подход в тази книга и в същото време има някак си приключеснки дух. Убеден съм, че след години като я прочета пак ще има същият ефект, за който говорите и Вие.

  • Ariorm

    Съжалявам, но не съм съгласен. Много плитко четиво. Оценявам напъна на автора, но някак си не му достига нито мисъл, нито сили да се изкаже. Съжалявам за критиката, но дори „Мечо Пух“ е по-дълбок…