Купих я преди повече от 12-13 години. От „Славейков“. Естествено, привлече ме най-вече нестандартното заглавие: „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“. (Малко по-късно прочетох – още в началните страници на книгата – признанието на автора, че творбата му няма кой знае колко общо нито с Дзен, нито с поддръжката на мотоциклет). Повярвайте ми, това не намалява нейното…качество.
Прочетох я почти на един дъх. И още тогава разбрах, че съм открил нова вселена. През годините я препрочитах още няколко пъти. Но всеки път това ставаше по-бавно и по-трудно. Защото със зрелостта започнах да откривам в това изящно четиво все повече нови „пластове“. Да се замислям над много повече неща. (При първото четене, например, все още не бях нито семеен, нито родител – а след като станах и двете, много моменти в книгата започнаха да ми въздействат съвсем различно от първоначалния прочит). Да преоткривам самата книга. А и себе си…

Последното – и най-трудно препрочитане – беше преди няколко седмици. На фона на умопобърканото ни ежедневие е много странно да четеш разказите за един „умопобъркан“, който търси причините за доброто и злото. И за качеството. За онова „арете“, забелязано още от древните гърци, но съществуващо много преди тях…
За хората, които не ги заболява глава от мислене тази книга ще е като пир в най-изискания ресторант за някой чревоугодник. На останалите може и да не се хареса. Свят голям – читатели и вкусове всякакви!
Наскоро забелязах, че книгата има и второ издание (на мен лично повече ми харесваше корицата на първото, която е тук на снимката), така че няма да е трудно да я намерите.
А ако харесате „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, непременно ще харесате и втората книга на Робърт Пърсиг – „Лайла„. Все пак, авторът не е първа младост, но досега е написал само две книги. И това не е случайно…(Да ви напомня за Селинджър?)
Прочетете тази книга – обещавам ви, че няма да съжалявате!