История с буркан

Какво може да се държи в един буркан? Този, за който искам да ви разкажа днес е около трилитров, като за туршия. Но в него няма нито моркови, нито кисели краставички, керевиз или карфиол. А нещо много по-вълнуващо… (Имайте малко търпение!).

Обикалям си, значи, аз – в един от софийските молове – в търсене на коледни подаръци за най-близките си хора. И попадам на един много любопитен щанд, с най-различни изделия – всичките ръчна изработка.

На този щанд намерих и въпросния буркан. Който се оказа пълен с въпроси. Защото това не е просто буркан – а семейна игра с въпроси. Теглиш си едно въпросче от буркана и имаш точно една минута (в буркана има и миниатюрен пясъчен часовник), за да отговориш. Ако не успееш – изпълняваш по едно желание на останалите участници в играта.

Реших, че това ще е много креативен подарък за едно наше приятелско семейство (дано наистина да се забавляват – бурканът вече е техен!), а и жената на щанда беше много любезна и приветлива. Поисках да купя една такава игра-буркан, а тя пък ми каза, че този артикул е и на специална промоция.

Имам право да изтегля едно въпросче от буркана и ако отговоря правилно в рамките на 1 минута – получавам 20% отстъпка от цената. Добра сделка!

Реших да приема предизвикателството. Жената ми подаде един от бурканите и аз смело извадих въпрос:

„КАКВО Е ДАРБА И КОЯ Е ТВОЯТА?“ – гласеше листчето, което изтеглих.

Стъписах се. Жената вече държеше пясъчния часовник почти пред лицето ми. Насъбра се и малка групичка от зяпачи и сеирджии.

„Дарбата, това е дар… талант… способността да правиш нещо много по-добре от повечето хора…“ – колебливо започнах аз.

Жената ми се усмихна: „Добре… А каква е твоята най-голяма дарба?“.

Отговорих почти веднага. Без да се замислям. И отговорът ми изненада не само хората около мен – но и мен самият.

– Да забавлявам хората! – отвърнах.

„Ама наистина ли?“ – невярващо попита дамата. До този момент се бях държал учтиво, но и дистанцирано… а и фигурата ми рядко предизвиква топли симпатии, поне „на първо четене“…

– Наистина! Съвсем сериозно. – уверих я с усмивка.

„А правите ли го често?“ – вече леко закачливо попита тя.

– О, да! Всеки ден… (Разбира се, сетих се първо за моите Фейсбук статуси и вицове с картинки).

С две думи – заслужих си отстъпката. (Купих от същия щанд и десетина свитъчета с коледни пожелания, така че, в крайна сметка направих сериозен оборот).

Но дълго време след това все още мислех по темата…

Това ли е моята дарба? Използвам ли я наистина – по предназначение?

… и други от този род.

Не мога да кажа, че знам със сигурност правилните отговори.

Но на този етап е добре и че си задавам правилните въпроси.

(А часовникът тиктака…)

httpv://www.youtube.com/watch?v=w3nD3HqPd5w