IncomeEDU Live Webinar

Тоталната Интелигентност

 ЕДНА ТЕОРИЯ, КОЯТО Е И МОЕ ВЕРУЮ, ЦЕЛ И ПЪТЕВОДНА СВЕТЛИНА

Какво е интелект? Как да развиваме интелекта си и да бъдем по-интелигентни? Възможно ли е въобще това – и докъде ще ни доведе? Тези въпроси са вълнували най-великите умове на човечеството още от зората на неговата (интелектуална) история. А отговорите не винаги са били еднозначни…

Без да претендирам, че мога дори да се доближа до тези светли умове, ще ви представя накратко една своя теория по темата, тъй като същите въпроси занимават и моя беден ум от много години насам.

Даже ще ви призная, че това не е само теория – много от нещата се опитвам да приложа и на практика. И въпреки че, засега грешките и провалите са повече от успехите, за мен е по-важно, че не съм престанал да опитвам. И да се стремя – към Тоталната Интелигентност.

В любимата ни онлайн енциклопедия има обширна публикация за интелекта, но от целия текст, поне според мен, ключовото изречение е това:

Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея.

Особено важно е да обърнем внимание на последното действие – практическото приложение на нашето знание! Защото всеки от нас знае много – по много теми и в най-различни области. Но прилага на практика изключително малък процент от това, което уж знае…

Според популярната теория за Множествената интелигентност, има не една – а цели десет вида интелигентност. С което, принципно, съм съгласен. Но моят подход е малко по-различен и затова и класификацията ми не е съвсем същата.

В определението „тотална“ пък не включвам нищо тоталитарно. А само усещането за цялост, завършеност… както при подредения докрай пъзел (затова и избрах точно тази картинка за илюстрация на днешната ми шътокуа).

А дори без едно-едничко парченце от пъзела – няма да можем да видим крайната „картинка“ в пълния й блясък. Нито да чувстваме живота си пълноценен и да възприемаме себе си като едно завършено (изградено изцяло) човешко същество.

Ето и моето разбиране за отделните елементи на Тоталната Интелигентност:

Физическата (телесна) интелигентност. Няма как да наречем едно човешко същество интелигентно, ако то системно злоупотребява с физическото си здраве и не уважава тялото си. А под неуважение разбирам това да тровим тялото си с отрови – наркотици, цигари, алкохол, некачествени, „химизирани“ храни, напитки и лекарства…

Също и да лишаваме мускулите и ставите си от необходимото движение и активност – за да бъдем самите ние гъвкави, силни и здрави през възможно най-голяма част от земния си път.

Емоционална (чувствена) интелигентност. Емоциите и чувствата бушуват почти без умора във всеки от нас, но повечето сме техни роби. А малцина са техни господари и могат да кажат, че те контролират чувствата си, а не обратно…

Към емоционалната интелигентност включвам задължително и умението ни да общуваме правилно и пълноценно с останалите човешки същества. Защото какво е общуването – ако не размяна на емоции и чувства?

Финансовата интелигентност. За добро или за зло, все още живеем в свят, в който физическото ни оцеляване и душевния ни комфорт зависят до голяма степен от умението ни да изкарваме пари. Както и да управляваме ефективно паричните потоци, които минават през джобовете и портфейлите ни.

Здравето ни също зависи много от финансите – особено когато е в опасност или е застрашено от лошите битови условия и качество на хранене, ако уменията ни да се справяме с парите клонят към нула.

Затова считам, че за постигането на пълно щастие (което може да се приеме за синоним на Тоталната Интелигентност) е необходимо да имаме правилните знания и в тази важна област. И да ги прилагаме на практика, разбира се…

Творческата (духовната) интелигентност. Дълбоко съм убеден, че най-висшата човешка дейност е именно творчеството. Независимо дали ще сътворим велика оратория, гениална поема или обикновена къщичка за птички…

Неслучайно съм сложил и знак за равенство между творчеството и духовността. Лично аз не виждам особен смисъл в „духовността“ на отшелничеството. Във „великите мъдреци“, които са се отдръпнали от света и хората, за да постигнат своето лично (за мен – егоистично) просветление, без да им пука за останалите „непросветени“.

За мен и творчеството, и духовността са (или поне би трябвало да са) синоними на думата „принос“. Защото никой не твори, за да се радва сам на шедьоврите си, а в духовността има смисъл само ако не обслужва само собственото ни его, но е полезна по някакъв начин и за останалите обитатели на тази планета.

Толкова за класификацията. (Пак казвам – не претендирам нито за оригиналност, нито за изчерпателност, а още по-малко за завършеност! Всичко това е в процес на развитие, дооформяне и избистряне…)

А сега и една ексхибиционистична лична равносметка. За да не кажете, че крадецът вика: „Дръжте крадеца!“

Физическата ми интелигентност е рухнала на кота нула. От години злоупотребявам системно с тялото си и то вече редовно ми сигнализира, че така повече не може. Взел съм мерки – все още недостатъчни – и ще разчитам предимно на Овнешкия ми инат, за да изпълня целите си докрай. (Стискайте ми палци!).

С емоционалната интелигентност също сме малко като олиото и водата. Все още. Често давам воля на емоциите – и после винаги съжалявам. Разбрал съм обаче, че за да съм доволен не е задължително да се лиша напълно от емоции (и да ставам човеко-робот), а само да им дам да разберат кой държи юздите. Вече имам своите малки успехи, но определено имам и много път пред себе си. Както и желание да го измина с вдигната глава…

Финансовата ми интелигентност допреди години беше толкова гангренясала, че за малко да се стигне до тежка ампутация. Изкарвам си сам прехраната вече повече от 20 години. И през това време съм бил достатъчно добър ученик, за да успея бързо и сравнително лесно да заслужа и (сравнително) добро заплащане. Но така и не бях осъзнал, че е важно не само колко пари изкарваш – но и колко и как харчиш (тоест, колко ти остават до следващия животворен финансов повей).

От около две години нещата тръгнаха в правилната посока. (А аз вървя, все по-уверено от преди, по нелеката пътека на масово неразбраната – поне у нас – професия на личния финансов консултант).

Въпреки това, дупките, изкопани с багер през недалечното минало, не се запълват леко само с лопата в ръка. Иска се време – а също много стискане на зъби и постоянство. Засега следвам посоката почти без отклонения…

Стигнахме и до творческата интелигентност. Без да прозвучи нескромно, тя не ми е най-трудната. Даже напротив…

Вярвам, че на всекиго е даден някакъв талант. Даже може би повече от един. И е голям грях (ако не и най-големият) да си пропиляваме дарбите…

Трябваше ми немалко време да разбера – за себе си – за какво ме бива. И за какво – не.

Не съм уверен – поне не на 100% – към днешна дата знам пълния отговор на този въпрос, но май поналучках доста от под-отговорите…

Дори и да греша, ще продължавам да търся Истината. За себе си. И за своя Път…

Защото една много специална част от мене вече знае: ако се откажа да търся Пътя, това вече няма да е истински живот.

…а само някаква жалка имитация.

httpv://www.youtube.com/watch?v=0vqgdSsfqPs&ob=av3e

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

4 коментара за “Тоталната Интелигентност”

  1. Божо каза:

    мдааа
    май излиза че съм много слабо интелигентен…

  2. ivo9isa каза:

    Част от това , което наричаш „интелигентност“ съществува под името „хигиена“

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes